Гробница край Поморие остава загадка повече от сто години

Какви ли не чудни места можете да посетите, обикаляйки по българските земи. Едно такова несравнимо по своята архитектура и местоположение място е античната куполна гробница край Поморие. Разположена е насред добре поддържаните лозови и овощни градини, само на 300 метра от пътя за града.

Още на входа на могилата смаяният посетител разбира, че е попаднал в храм, където витае духът на миналото. Дълъг 22 м коридор отвежда към кръгла камера с диаметър 11,60 м, която изумява със своята архитектура.

Снимка

Стените на залата наподобяват полуцилиндричен свод. В центъра има куха колона, която се разширява нагоре и слива с външната стена. Много архитекти от цял свят изучават и днес тази гробница, за да разгадаят тайната напрецизно изградения купол в периода около II – IV в. сл. Хр. Градежът е основно от варовиков камък и тухли, споени с хоросан. Майсторите й обаче и до днес остават ненадминати. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които били поставяни урни или статуи на покойниците.

Снимка

Нищо от украсата и съдържанието не е запазено. Учените са озадачени и не намират специфично име, с което да определят античната сграда. Сред местните хора тя е добила популярност като „кухата могила“, защото гробница е била старателно покрита с пръст като могилите, оставени от траките. Тази находка е много добра смесица между римската архитектура и тракийските традиции. До момента тя няма аналог никъде по земите, върху които се е простирала цялата Римска империя – казва местният екскурзовод Александър Стоев:

Снимка

През 1958
59г. започват възстановителните работи по сградата, придружени с частични разкопки, но никъде не са намерени останки от погребения и саркофази. Стилът, в който е построен този мавзолей, е напълно римски. Тук дори тухлите, които са използвани, са типичните за римски градеж. Сградата наподобява архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, но те са по-големи и са на по няколко етажа. Имат подобна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница, е, че след като е била построен , е била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения. Тук колоната в средата е висока 8,80 м, а може да е била и над 10 м, но не сме сигурни, защото могилата е силно ерозирала. Любопитно е, че вътре в колоната е имало спираловидно стълбище, но най-вероятно то се е срутило, защото камъкът е много ронлив. В цялата Римска империя е имало 16 сгради, в които е имало подобни стълбища, но те не са често срещани.

Снимка

Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманярски набези. Анхиало, както е старото име на Поморие, е било развито и проспериращо селище. От тук е минавала голяма част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море само за един ден. Разположението му е стратегическо, от тук преминава пътят към областите Мизия и Тракия.

Могилата е известна на местните жители още в годините преди Освобождението на България. Според преданието, на това място имало чифлик. Там двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича „кухата могила“. Проучванията започват в края на XIX в., казва Антон Карабашев – директор на Историческия музей в Поморие:

Снимка

Братята Карел и Херман Шкорпил, чешки археолози, посетили Анхиало, за да описват местните старини – редица паметници, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те направили първите скици, чертежи и със своите публикации запознават цялата световна общественост с този интересен паметник. Неслучайно ги наричат „основоположници на българската археология“.

След Освобождението в България не е имало такива специалисти. Наложило се българското правителство да командирова тук чужди учени, по-специално от Чехия. Днешните историци са проверили документираното и написано от тях. Всичко съвпада до сантиметър, няма никакво разминаване с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали предположението, че това е гробница. През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнение, че това всъщност не е гробница. Те предполагат, че това е мавзолей, т. нар. хероон – светилище на герой, издиган в култ в древните религии. В древността хората са посещавали паметника масово и там са се извършвали религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, градеж и предназначение.

Снимки: архив

Още от рубриката
Житие на Св. Кирил Философ, ХІV в.

Древни български ръкописи се пазят във фондовете на Руската държавна библиотека

Знаете ли, че във фондовете на Руската държавна библиотека, наред с много други уникални славянски писмени паметници, се пазят около 1000 древни български ръкописа? За най-старите и интересните сред тях научаваме от специално интервю със сътрудника..

публикувано на 20.10.17 в 11:59

Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация

След 5 месеца активни археологически проучвания изследователите от екипа на проф. Васил Николов вече са убедени, че разкопават останките не само на първия солодобивен център в Европа, но и на първия праисторически градски център, откъдето води..

публикувано на 07.10.17 в 08:05

Денят на Българската независимост – вчера и днес

Дълго време в България наричали 22 септември „Царски празник“, защото на тази дата през 1908 г. тогавашният княз Фердинанд прочита историческия манифест към народа, с което страната ни официално отхвърля васалната си зависимост от Османската империя...

публикувано на 22.09.17 в 07:15