Мисия доброволец

В последните септемврийски дни край Бургас се проведе станалото вече традиционно Национално учение на доброволните екипи на БЧК за работа при бедствия и катастрофи. В него участваха 160 доброволци от цялата страна. Това са хора с различни професии и интереси. За съжаление в България все още няма закон за доброволчеството и тези ентусиасти, посветили доста от свободното си време в името на хуманността и спасяване на човешки живот, и този път използваха част от платения си годишен отпуск.

Снимка
„Как станах доброволец?”  На този въпрос отговарят двама от тях. Единият е от Северозападна България, другият от Североизточна.

За Илиана Борисова учения като „Крайморие” безспорно носят развитие:




Психолог съм в болницата в Монтана. През 2007 година по линия на съвместно учение между институциите, представители на БЧК ме поканиха да участвам с тях. Ставаше дума за деликатна тема – трафик на хора и деца. Така се плених от идеята и сериозно се запознах с дейността на Червения кръст. Спонтанно се включих като доброволец в редиците на БЧК. Имам участия в техни акции на терен – наводнения, земетресения и други бедствия. Реално съм участвала за оказване на психологична помощ при земетресенията в Перник, при наводнението в Мизия и взривовете в  Горни Лом. Това е професията ми. Трудно е, когато се срещаш лице в лице с хората, загубили най- ценното – дом, близки. Техният живот е разрушен за миг. Това е доста деликатна тема. Ученията на терен
на полигон или на морския бряг са много близки до една реална ситуация и се разиграват казуси, които тренират нашата компетентност и умения да се справяме. В редиците на БЧК не си само от ентусиазъм. Ние сме една група психолози на национално ниво, подготвени и обучени по специална методика, оборудвани сме със специален инструментариум, какъвто на много други места не притежават. Това облекчава много нашата работа. Такива учения дават богат опит и подготовка за реакция при евентуално бедствие”

Да бъдеш доброволец отнема много време и усилия. Как успяваш?

Моето свободно време не е много. След работа имам свои ангажименти и към семейството и към приятели. На тях посвещавам уикендите най-вече. Времето в БЧК е една част от свободното време. На мен ми е много  интересно. Там срещаш хора с различни интереси и  в същото  време, обединени от идеята да помагат. Организацията сплотява и развива един особен вид приятелства и доверие в другия. С течение на времето все повече навлизаш в хуманната идея да си полезен в особено тежки моменти. – споделя Илиана.

Снимка
Димитър Игнатов е член на Доброволния екип за работа при бедствия  към Областния съвет на Червения кръст във Варна. Трийсетгодишен е и от малък обича морето.




Бях на 17 години, когато изкарах курс за воден спасител на басейн. Имам морско потекло. Баща ми е капитан на кораб и тръгнах с него по моретата. Започнах да практикувам с удоволствие.  Когато се връщах у дома, винаги поддържах връзка с Областния съвет на БЧК и най-вече с хората, които отговаряха за водното спасяване. Когато престанах да пътувам по корабите, взех и изпит за воден спасител по море. Започнах работа на плажа на Камчия, южно от Варна, където работих с много добър екип. Така още повече се запалих по морето и по дейностите на БЧК. Получих и предложение да се включа към Варненския доброволен екип за работа при бедствия. Вече трета година съм част от него. Спечели ме това, че всички искаха да се изгради един сериозно подготвен екип. Висшето ми образование е социална педагогика, опитвам се да помагам на всички колеги да се научат, че личностното трябва да отстъпва в името на екипното. В екипа имаме три специализирани части – водно звено с треньор по плуване, водолаз и двама квалифицирани спасители, психосоциална подкрепа, и много силен екип по първа долекарска помощ. Отскоро навлизам и в дебрите на психосоциалната подкрепа, участвам и там, поради педагогическото си образование. Интересно ми е. Постепенно разширяваме познанията във въжените способи и спасяване в по-екстремни условия. За мен участието в
„Крайморие” е много полезно. Виждам, че голяма част от екипите успяват да съборят бариерите помежду си. Да работят  заедно като един. Така опознаваш хората в друга светлина и се чувстваме сплотени и обединени от обща цел.” – каза още Димитър.

Снимки: Силвия Николова и uaso.org
Още от рубриката

Етикетът е начин на водене на политика

Елитът на цивилизована Европа пристигна в София на 11 януари за официалното откриване на българското председателство на Съвета на ЕС. Той донесе със себе си не просто добро възпитание и обноски, но и познания по политически етикет. Успяват ли да..

публикувано на 18.01.18 в 11:11

Занаятът на ковача е символ на дома и огнището, казва майстор-занаятчията Атанас Пеев

Дойде ли Атанасовден и зимата си отива! – това казвали старите българи, които отбелязвали празника на Св. Атанас ий Велики на 31 януари, по стар стил. В наши дни денят за прослава на православния светец е на 18 януари. Първият месец от годината..

публикувано на 17.01.18 в 13:31
Изглед от Ърбеле

„Две къщи и половина” – пътуване в „нашенското” минало на албанската област Долни Дебър

Село Ърбеле се намира в граничната област Долни Дебър (Пòле), на територията на Република Албания, на 4 километра от македонския град Дебър. Писмените сведения за демографската картина на региона от края на XIX и началото на XX век показват, че това..

публикувано на 16.01.18 в 11:44