Ив Бертонсини: „Брекзит е синоним на провал!“

Автор:
Снимка: Ани Петрова, БНР

Докато Обединеното кралство продължава да бъде разтърсвано от дебата по излизането на страната от Европейския съюз, а самият Европейски съюз търси как да доведе по най-експедитивния начин до своя край процедурата по „развода“, Брекзит не потвърди мрачните прогнози на някои евроскептици, които  предрекоха „началото на края на Европа“. Може би, защото острите критики, наслагвани от години на Острова, нямат нищо общо с по-малко радикалните настроения към европейските институции, които се проявяват в различна степен и с различна сила сред страните членки. 

В София се състоя дебат на тема „ Брекзит: ново начало за Европейския съюз“, организиран от Френския институт в България, с участието на Ив Бертонсини, президент на „Европейското движение-Франция“ и бивш директор на института „Жак Делор“, който беше любезен да отговори на въпросите на Радио България.

Господин Бертонсини, как възприемате резултатите от референдума във Великобритания, които родиха понятието „Брекзит“ ?

За мен Брекзит е синоним на провал. Разбира се, става въпрос за демократичен избор на британците, който трябва да се уважава, въпреки че резултатите от референдума не бяха убедителни - 52 процента за, срещу 48 против напускането на ЕС, но Обединеното кралство не е Съветския съюз, всеки може да си тръгне когато пожелае. Но това е провал, защото в световен мащаб ЕС не представлява повече от 6-7 на сто от населението на планетата, по-добре би било да се обединяваме, да отстояваме своите ценности, социален модел и идеи, вместо да се делим. Затова смятам, че за Великобритания това е една истинска национална катастрофа, сами виждате, че те самите не знаят как да организират процедурата по „развода“ с ЕС, едни са за, други против, някои дори искат нов референдум. И понеже говорим за развод, то всеки развод си има цена. Те си тръгват от ЕС, но не и от Европа, така че им предстои да установят нови правила на общуване с досегашните си партньори, което ще отнеме време. Но за нещастие на британците, Европа има в момента други приоритети и кризи за преодоляване, като например борбата с тероризма, нестабилността в Либия и Ирак, агресивното поведение на Владимир Путин в източното крило на ЕС, да не говорим за твърде непредвидимия американски президент.

Снимка: БГНЕС
По време на посещението си в България, в края на юни, главният преговарящ за Брекзит Мишел Барние сподели , че процедурата наистина ще отнеме време и преговорите няма да бъдат лесни, особено в частта „финанси“, както и във връзка с правата на повече от 3-те милиона европейци, които живеят, учат или работят в Обединеното кралство и които са притеснени за бъдещето си. Толкова ли е трудно да се „тегли чертата“ и разводът да бъде произнесен?

Наистина, при един развод ние се съгласяваме, че не можем да живеем повече заедно, но това не решава нещата. Разходите трябва да бъдат поделени, трябва да се помисли за децата, в случая става въпрос за милионите европейски граждани, които живеят във Великобритания и за британците, които са в Европа. А и истината е, че жителите на Обединеното кралство са изправени пред няколко видове Брекзит. Единият повелява пълно възстановяване на суверенитета, което ще се случи, другият е свързан с политиката на протекционизъм, а има и трети Брекзит, който се основава на либерализма и повелява да се търгува не с ЕС, който е малък пазар, а с други по-големи пазари, като азиатските. Така че смятам, че ударът дойде от британците, но топката продължава да е в техния лагер и те са тези, които трябва ясно да обявят какво искат в действителност… Защото Европа спокойно може да им предложи договорености като тези с Швейцария, Норвегия или Канада…

Снимка: БГНЕС
България обяви приоритетите на предстоящото си председателство на Европейския съюз от 1 януари 2018, като един от тях е несъмнено присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС. По време на посещението на Еманюел Макрон в България на 25 август премиерът Бойко Борисов поиска ясен план и график за присъединяването на страните от региона. Не рискуват ли трудните преговори с Великобритания да изместят на по-заден план темата за разширяването на Европа? Все пак има страни като Сърбия, които чакат от 2011 година пред вратата на ЕС…

Наистина, има нужда от ясно разписан график и план за действие. За Брекзит, това е 30 март 2019 година, когато Обединеното кралство няма вече да е член на ЕС, освен ако 27-те не решат да продължат преговорите, което ми се струва малко вероятно. Впрочем, Мишел Барние беше назначен именно за да се занимава с Брекзит, докато Европа си гледа нейните европейски дела и отношенията със съседите, като например Балканите, които са част от Европа и които трябва да имат европейска перспектива, тъй като са братски страни. Още от назначаването си на поста председател на Европейската комисия, Жан-Клод ЮНКЕР обяви, че разширяването на Европа ще продължи, но не преди 2020. През 2019 година предстоят нови избори за Европейския парламент и мисля, че тогава нещата ще станат много ясни. Разбира се всички балкански страни няма да влязат едновременно в ЕС, но перспективата е ясна. И по всичко личи, че Сърбия ще бъде следващата държава, която ще се присъедини към ЕС.

По време на посещението си в България новият френски президент се обяви срещу разделянето на Европа на Изток и Запад, на страни в и страни извън еврозоната, но България остава особено чувствителна по темата за „Европа на няколко скорости“. Говорите за задължителното обединение на европейските страни, но не е ли това форма на разединение?

Честно казано, никак не обичам израза „Европа на две или няколко скорости“. То е все едно да кажеш, че едни се возят на Ферари, други на Трабант…По скоро става въпрос за променливи геометрични величини. Тази сутрин ми попадна едно проучване, според което българите не бързат да влизат в еврозоната, може би защото се опасяват от повишение на цените или от по-строг контрол от страна на Брюксел. Шведите също не искат да въведат еврото, затова аз говоря за променлива геометрия. Нещата стоят по-различно, когато става въпрос за Шенген и тук българите са единодушни. Те искат страната им да стане част от Шенгенското пространство и са готови за това. Самият Жан-Клод Юнкер го каза ясно преди седмица. Мисля, че доскоро имаше проблем, свързан с проверките и наблюдението на миграцията по така наречения „Балкански път“, но той беше решен от момента, в който на българската граница беше създадена Европейската агенция по граничен контрол, където рамо до рамо работят български и чуждестранни митничари и полицаи. Аз лично смятам, че предстоящото влизане на България в Шенген ще стане да два етапа, първо по въздушните граници, а после по морските и сухоземните граници, след пълното овладяване на мигрантските потоци. Така или иначе, смятам, че процесът трябва да приключи преди 2020 година…

Още от рубриката

Конфронтацията около корупцията в България се ожесточава

Състоялото се през изтеклата седмица второ заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) относно необходимостта от законодателни мерки срещу корупцията не постигна очакваните резултати. Президентът Румен Радев даде да се разбере, че..

публикувано на 21.10.17 в 08:15
По време на разговорите Димитър Главчев и Николаос Вуцис откроиха редица проблеми, които изискват общи решения.

Балканите могат да станат полюс на стабилност на границата на ЕС

Председателят на българския парламент Димитър Главчев и гръцкият му колега Николаос Вуцисразискваха в София взаимоотношенията на двете страни, проблеми, които изискват общи решения, мултимодалния транспортен коридор, свързващ Русе със Солун и..

публикувано на 20.10.17 в 15:07

Как се стигна до признаването на българското малцинство в Албания

Албанският парламент поправи историческа несправедливост, както българският външен министър Екатерина Захариева определи новоприетия Закон за защита на малцинствата в Република Албания. С него българското малцинство се нарежда сред останалите 8 в..

публикувано на 18.10.17 в 11:11