Борбата с корупцията обединява или разединява политиците в България?

Спорни причини провалиха дебата за борба с корупцията в Консултативния съвет по национална сигурност
БГНЕС

В първия ден на тази седмицата българите станахме свидетели на безпрецедентен провал на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност към президента на републиката. Този орган не взима задължителни решения, но е значим с функцията си да съгласува между основните фактори в политическия живот общи насоки за действие по въпроси от първостепенно значение. В конкретния вчерашен случай въпрос от първостепенно значение беше набелязването на законодателни мерки в борбата срещу корупцията.

След изслушване на доклади на съответните институции за борбата с корупцията до обсъждане на общо становище не се стигна и президентът Румен Радев закри заседанието поради „липса на кворум“. Заради среща с протестиращи работници премиерът Бойко Борисов закъсня за заседанието, а после го напусна, вицепремиери не се явиха, а част от останалите участниците си тръгнаха от заседанието преди то да е приключило. БСП обвини управляващите, че са бойкотирали съгласуването на становища за борба с корупцията, но те оправдаха напускането си със "служебни ангажименти". Възмутен, защото бе свикал консултативния съвет още на 30 август, президентът Радев язвително коментира, че в борбата с корупцията ще има пробив едва когато тя добие приоритетно значение сред ангажиментите на политиците и свика заседание на съвета по същата тема за 17 октомври.

Конфронтация между управляващи и президент се очакваше, защото в дните преди съвета ГЕРБ обвини индиректно държавния глава в корупция, а той заяви, че ГЕРБ води война с него и "щом я иска, ще я получи". Но от съвета се оттеглиха предварително и представителите на Движението за права и свободи и партия Воля, което е признак за по-широка непримиримост.

Непримиримост, която буди недоумение и опасения от липса на воля за решаване на проблем, заради който ЕС критикува България системно от години насам. Непримиримост в момент, когато София пледира за снемане на мониторинга на ЕК за напредъка на страната в сферата на вътрешния ред и съдебната система, а и настоява за приемане на България в Шенген. Недоумение поради факта, че епизод на толкова остра конфронтация се наблюдава въпреки публично споделяната от всички парламентарни сили необходимост от консолидация на политическия елит за българското председателство на Съвета на ЕС, което започва след по-малко от три месеца.

Скоро след провала на Консултативния съвет по национална сигурност правителството разпространи изявление, в което твърди, че всякакви твърдения за бойкот на заседанието са спекулация, подкрепя напълно усилията на президента на република да консолидира институционалните действия в борбата с корупцията и ще продължи да участва активно в този процес. В изявлението правителството уверява също, че е извело като приоритет в своята работа системната борба с корупцията по всички етажи на властта и приемането на антикорупционно законодателство до края на годината. Възможност да се убеди в това българското общество ще има точно след седмица – на 17 октомври, когато ще се състои второ издание на несполучилия вчера по спорни причини дебат за борба с корупцията в Консултативния съвет по национална сигурност.

Още от рубриката

Конфронтацията около корупцията в България се ожесточава

Състоялото се през изтеклата седмица второ заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) относно необходимостта от законодателни мерки срещу корупцията не постигна очакваните резултати. Президентът Румен Радев даде да се разбере, че..

публикувано на 21.10.17 в 08:15
По време на разговорите Димитър Главчев и Николаос Вуцис откроиха редица проблеми, които изискват общи решения.

Балканите могат да станат полюс на стабилност на границата на ЕС

Председателят на българския парламент Димитър Главчев и гръцкият му колега Николаос Вуцисразискваха в София взаимоотношенията на двете страни, проблеми, които изискват общи решения, мултимодалния транспортен коридор, свързващ Русе със Солун и..

публикувано на 20.10.17 в 15:07

Как се стигна до признаването на българското малцинство в Албания

Албанският парламент поправи историческа несправедливост, както българският външен министър Екатерина Захариева определи новоприетия Закон за защита на малцинствата в Република Албания. С него българското малцинство се нарежда сред останалите 8 в..

публикувано на 18.10.17 в 11:11