Изложбата „Моята Индия“ – емоционални изповеди или просто парчета от свят

Галерия „Алма Матер“ отвори врати, за да представи творбите на дипломирани студенти от СУ "Св. Климент Охридски", които през последните 15 години са спечелили едногодишна специализация в Централния институт по хинди в град Агра. В експозицията, озаглавена „Моята Индия“ са събранифотографии, колажи и видео монтажи и много, много текстове на хинди и български. Те  разказват скрити и лични истории, някои от които преминават  в съкровени изповеди: Индия – крави. Не е нужно да си индолог, за да имаш в съзнанието си това устойчиво съчетание...Жълто и горещо. Интересно и прашно...Преди да идеш там, не знаеш. Не си подготвен. Връхлита те, върти те, променя те. Изложбата би могла да се разглежда като парченца от пъзел, в които обективът не е дистанциран наблюдател, а текстовете носят диханието на лични емоции, докоснати от философията на една далечна култура. Фотографиите са изключително атрактивни – не скрива възхищението си един от посетителите и продължава:

Снимка

Тя е под мотото: „Общуването между древното и модерното“, но това което ми направи по-силно впечатление, е присъствието на една толерантност между хората, между религиите, дори между животните и хората. За тях е естествена една приемственост, която за съжаление, на нас ни липсва.

СнимкаПрез 2016 г. преподаватели и студенти от специалност „Индология“ на Университета заснеха документален филм, който показва трудностите през първите години от обучението в програмата. Кадри от лентата могат да се видят на видео таблото в изложбата, а някои от заснетите индолози са и участници в самото изложение.

Въпреки че филмът и изложбата не са директно свързани, експонатите показват част от това интерпретиране на Индия, което неминуемо се случва, когато студентите имат възможността да я посетят. – твърди кураторът на изложбата Александър Богданов. Той е преподавател в програма „Индология“, а също така и участник в изложбата, тъй като е един от спечелилите специализация в Агра.

Акцентът в изложението е върху преживяната Индия, а не тази, която е обект на научните статии и разработки – доуточнява Александър Богданов и продължава:

„Моята Индия“ не трябва да се възприема в смисъла на притежание, а - на споделяне и свързаност. Изложението по-скоро показва тази Индия, която е образувала по-специална дълбока връзка с всеки един от студентите. От друга страна, когато нещо чувстваме много близко, не можем да го изразим така лесно. Определено текстовете съвсем не изчерпват значението на Индия за участниците в изложбата.

Думите наистина трудно биха могли да представят цялото значение на една култура за тези, които са се докоснали до нея, но пътуването между контрастите, което представя експозицията, разкрива нещо повече от личната връзка между индолога и Индия. Докато наблюдавате фотографиите и се потапяте в обърнатото изображение на Тадж Махал, заравяте поглед в плажа, приютил крави и лодки или се усмихвате на продавача на дини; можете да прочетете:

Снимка

За първи път звуковете на новия език приемат форма... Сякаш спомен и настояще се настаняват в едно и също тяло... Да побързаме да живеем! Да побързаме да обичаме! Да се радваме на малките неща!... Приятел…спомен... снимка... Влюбен поглед, усмивка и... дъжд. Тая Индия остава в сърцето! – Наречете ги „емоционални изповеди“ или „просто парчета от свят“, но те по някакъв тайнствен начин правят връзка със собственото ви светоусещане. И ако имате малко повече късмет, е възможно да усетите, че са вдъхнали живот на отдавна забравени съкровени истини и желания, а вие сте си тръгнали от изложбата, отнасяйки със себе си частица от „Моята Индия“.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Иван Тричков – забравеният и възроден майстор на българския пейзаж

В столичната галерия „Лоранъ” до 18 май може да се види представителна изложба на художника Иван Тричков (1892-1959). През ранния XX век той е популярен в България, без да бъде сред особено нашумелите имена. По-късно е забравен и донякъде изпаднал..

публикувано на 26.04.18 в 11:31

Със “Закуска в ателието” Атанас Хранов ни кани на разходка в своя духовен лабиринт

В новата си изложба художникът Атанас Хранов открехва своето ателие – онова най-съкровено духовно обиталище, от което в утринта струи мистична светлина. “Закуска в ателието” размива границите между въображаемо и реалност и понякога оставя..

публикувано на 25.04.18 в 11:28

Елисавета Багряна – една от вечните българки

Тази година отбелязваме 125 години от рождението на прочутата българска поетеса Елисавета Багряна ( родена на 29. 04. 1893 г. ) . По този повод в Столична библиотека бе открита изложбата „Аз – Багряна”. Експозицията е част от кампанията..

публикувано на 18.04.18 в 11:47