Приоритетът „Западни Балкани“ получи международно признание

Автор:
Илияна Йотова и Марио Монти по време на конференцията
Снимка: БГНЕС

Представителството на Европейската комисия в България бе домакин на конференция на тема „Бъдещето на Европа и българската перспектива“. В нея взеха участие вицепрезидентът на републиката Илияна Йотова, министърът на европредседателството Лиляна Павлова, директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков и други. Специален гост на форума бе бившият премиер на Италия Марио Монти. Той подкрепи един от основните приоритети на нашето председателство, а именно готовността ни да бъдем гласа на нашите съседи от Западните Балкани в ЕС. Според него, България може да отправи забележимо послание към Европа със срещата за перспективите за членство в европейското семейство пред държавите от Западните Балкани, която страната ни ще организира по време на ротационното председателство. Бъдещето на еврозоната и членството ни в Шенген, както и проблемите с миграцията също бяха част от темите на форума.

Любомир Кючуков изтъкна, че членството ни в Шенген и във валутния съюз са определящи за това дали страната ни ще продължава да бъде в периферията на ЕС или ще стане част от неговия център. Кандидатстването ни за еврозоната трябва да стане след серия от изключително точни икономически, финансови и социални анализи как ще се отрази подобно решение на страната. Докато това се случи, обаче, ще мине време. Дотогава нека обърнем внимание на това, че до момента, в който ще поемем ръководството на европейската политика, остават едва два месеца и половина. Затова изказването на вицепрезидента Илияна Йотова беше изключително важно, тъй като очерта настоящата европейската картина и проблемите, с които ще се сблъска страната ни:

Днешният Европейски съюз е сбъдната идея на много хора, но за съжаление, ние – поколението от XXI век, не отговаряме нито на техните идеи, нито на техните амбиции, заложени преди 60 години. Има недоволство от това, че не знаем как ще се развива Европа през следващите години, но едновременно с това липсва дискусия за това развитие. Едно скорошно изследване на Евростат сочи, че 80на сто от европейските граждани очакват Европа да направи повече в борбата срещу тероризма. Но фокусирайки се само по темата за сигурността, пропускаме факта, че почти същият брой граждани настояват за справяне и с други предизвикателства – безработицата, социалните неравенства, защитата на околната среда, борбата с данъчните измами. В тези сфери хората искат да усетят значимостта на европейския проект. Ако тези очаквания на гражданите не бъдат удовлетворени, гласовете на евроскептиците ще станат още по-силни.

Евроскептицизмът действително е резултат от огромните пропасти, които съществуват в самите европейски общества. В тях голяма част от хората са маргинализирани, а това води до тяхното социално изключване. Липсата на перспектива за развитие и нормален живот кара част от тези хора да се радикализират и да се превърнат в нов тип терористи, които действат сами. Зад тях не стоят ислямистки организации и те не поддържат връзка с тях. Именно затова предотвратяването на атентатите, които извършват, е изключително трудно, дори невъзможно. За да може Европа ефективно да противодейства на тероризма, трябва да започне твърде дълго отлаганата битка срещу неравенството, което цари във всички европейски народи. Европейските лидери пък трябва да преосмислят своето виждане, че политическият курс, който са поели, е непогрешим и да започнат да управляват като истински държавници, в интерес на европейските граждани, с грижа за сигурността и просперитета им.

Вицепрезидентът заяви още, че дискусията по многогодишната финансова рамка все още не е започнала и според нея това е голяма грешка, тъй като без дългосрочна визия за бюджета, с който разполага съюзът, няма как да се развиват трайни и устойчиви политики. Оправданието на страните-членки за липсата на дебат по темата е Брекзит и неясното бъдеще на ЕС след излизането на Великобритания от него. Йотова изрази надежда, че такъв, все пак, ще има в месеците от януари до юни догодина.

Страната ни ще поеме председателството на ЕС в сложна и несигурна за общността ситуация, но именно в такива моменти проличават лидерските качества, които всяка страна притежава.

Още от рубриката

България тръгва по пътя на еврото

Финансовите министри на страните от Еврогрупата дадоха зелена светлина за влизането на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз и определиха кога и как това да стане. Това решение идва в отговор на желанието на София да приеме еврото, което..

публикувано на 16.07.18 в 10:34

Позицията на София в НАТО за увеличаване на военните бюджети – очаквано сдържана

Приключилата вчера в Брюксел среща на върха на НАТО ще се запомни със силни вълнения около предложеното от американския президент Доналд Тръмп увеличаване на национални средства за отбрана от 2 на 4 процента от БВП. В НАТО темата беше чувствителна..

публикувано на 13.07.18 в 12:26

Как седмата среща на 16+1 изведе България отново в световните новини

Приключилото в неделя четиридневно посещение на китайския премиер Ли Къцян в България е сред основните теми на националните медии днес. На преден план повечето от тях поставят идеята на премиера Бойко Борисов бъдещият център за партньорство между..

публикувано на 09.07.18 в 12:09