Смяната на здравния министър – корупционен проблем или диагноза за здравната реформа

Николай Петров
Снимка: БГНЕС

От три дни българското правителството е без министър на здравеопазването, след като титулярът на поста Николай Петров подаде оставка. Официално обяснение за причината  премиерът Борисов да я приеме не последва, а в общественото мнение надделя тезата на един телевизионен репортаж, че оттеглянето на Петров е свързано с неправомерно сключване на договори за около 800 хиляди евро с фирма, представлявана от предприемач, с когото дъщеря му живее на семейни начала. Казусът е известен още преди назначаването на министъра, докато е бил началник на Военно-медицинска академия и очевидно пренебрегнат при избора му, вероятно по същите съображения, заради които Софийската военно-окръжна прокуратура отказа да образува досъдебно производство по него, тъй като не открила данни за престъпление. След оставката на министъра обаче отказът на Софийската военно-окръжна прокуратура ще се проверява от военно-апелативната.

Междувременно в публичното пространство заваляха позитивни отзиви за подалия оставка Николай Петров. На лекарската гилдия е направило впечатление, че за времето на краткото си управление той е бил диалогичен, станал е първият здравен министър, успял да убеди финансовия в необходимостта от чувствително увеличаване на бюджета на здравеопазването, като при това за разлика от други не е започнал министерския си мандат с отричане на всичко сторено преди него. Не само лекарски среди, но и някои политолози допуснаха, че до смяна на Николай Петров се е стигнало, защото е засегнал нечии интереси.

Каквито и да се окажат действителните причини за оттеглянето на здравния министър, те няма да опровергаят факта, че този ресор е вероятно най-уязвимият в правителствата на страната от много години насам. От началото на прехода си към демокрация, България е имала 22-ма министри на здравеопазването. Като изключим служебните, само две правителства не са сменяли министрите си на здравеопазването (социалистическото на Жан Виденов и кабинетът „Борисов -2“), но и двете не са изкарали пълния си мандат, а са го приключили предсрочно. В сегашното трето правителство на Бойко Борисов смяната на здравния министър е първата персонална промяна, но пък първият кабинет на Борисов остана в  историята с четирима титуляри на този пост. Статистика показва недвусмислено, че ресорът е високо проблемен. Особено сега, когато овакантяването на министерския пост съвпада с началото на дебата за държавния бюджет през 2018 г. и с изостряне на споровете около хроничния финансов недостиг в здравната система. За догодина проектобюджетът на държавата предвижда увеличаване на средствата за здравеопазване с 500 милиона лева , но към дебата му се отива с дефицит на политическо доверие към ръководството на сектора. На този фон натрапчиво се налага усещането, че смяната на здравния министър не е въпрос на корупционен проблем, а своеобразна диагноза за състоянието на здравната реформа – неудовлетворителна, оспорвана, подвластна на непублични интереси.

Още от рубриката
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева, министърът на правосъдието Цецка Цачева и министърът на вътрешните работи Младен Маринов на брифинга в Министерския съвет във връзка с доклада на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка.

Поредният доклад на ЕК за България – какво ново, какво старо и трябва ли толкова да ни вълнува

България е член на ЕС от началото на 2007 г., но си остава обект на постоянен мониторинг от страна на ЕК за състоянието на правосъдието и вътрешния ред. Такъв мониторинг се прилага и спрямо Румъния. Приети в ЕС преди 11 години въпреки наличието на..

публикувано на 14.11.18 в 10:56

Радикализацията отново на дневен ред в България, но в нов контекст

Тези дни в София се проведе кръгла маса на тема "Балканският ислям – бариера или мост за радикализация?". Дискусиите за радикализацията в България периодично стават чувствителни във връзка с конкретни събития. През 2016г. вниманието към нея беше..

публикувано на 06.11.18 в 10:49

Срещата на върха с Гърция, Румъния и Сърбия във Варна е брънка от по-широка регионална активност на България

Регионалната активност на България миналата седмица кулминира с четиристранна среща на върха във Варна между България, Гърция, Румъния и Сърбия, в която по покана от София участва и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху. Новата седмица започва с..

публикувано на 05.11.18 в 10:52