С държавни облигации БФБ иска да привлече отново чужди инвеститори

Снимка: БГНЕС

Българската фондова борса от 1 ноември започна да предлага освен корпоративни и Държавни ценни книжа (ДЦК). Досега този на теория ключов играч на финансовите пазари, а и в цялата национална икономика, не успя да се наложи като мястото, където се оценяват най-точно от пазара активите на фирмите, където най-прозрачно и на справедлива цена може да се набере капитал, да се правят инвестиции във фирмени, общински или корпоративни ценни книжа – облигации и акции, и техните деривативи. Причините са най-малко две – българският бизнес все още не е достатъчно добре развит, за да чувства нужда от фондовата борса, а тя самата е твърде малка и заема периферно място в света на бизнеса в България. И точно поради тази причина пазарната й капитализация надхвърля малко 4-те милиарда евро, което е стотици пъти по-малко от пазарната стойност дори на една-единствена световна компания като Google или Apple например.

Нов импулс на едва кретащия български капиталов пазар може да даде търговията с държавни облигации. Цели 2.8 милиарда евро под формата на 20 емисии ДЦК са на разположение вече (от 1 ноември) на инвеститорите – местни и чуждестранни.

А държавните дългове навсякъде по света са книжата, които най-много интересуват инвеститорите, защото са сигурни, изгодни и ликвидни, т. е. бързо и лесно може да бъдат купени и продадени. Доходността им е гарантирана от държавата, лихвите са привлекателни, а те вече станаха и атрактивни освен за традиционните клиенти – банките, пенсионните фондове и застрахователите, също и за по-малки, дори и индивидуални инвеститори. Защото най-малката допустима инвестиция е 1000 евро, което е по джоба дори на средния българин. Предполага се, че на фона на практика на нулевите и дори отрицателни банкови лихви по депозитите, ценните книжа на капиталовия пазар ще привлекат вниманието на доста хора в страната. А и не само от България, защото големите надежди на ръководството на БФБ са да се привлекат институционални и индивидуални инвеститори от чужбина. Поне толкова, колкото бяха преди финансовата криза в края на първото десетилетие на XXI век, когато те представляваха 60-65 на сто от пазара. Сега делът им е три пъти по-малък. Този спад се отнася всъщност и до преките чуждестранни инвестиции в страната, които намаляха 8-9 пъти в сравнение с рекордните нива от преди световната финансова криза. А българската икономика има належаща нужда от свежи пари, тъй като е във възход и с проекти за разширяване на бизнеса, докато българският национален капитал си остава скромен по обем и възможности.

Всъщност от добре работещ и ликвиден капиталов пазар имат нужда всички, начело със самата фондова борса. Тя заработи отново след комунизма преди повече от 25 години с голям ентусиазъм от страна на няколко финансови експерти с познания за фондовите пазари по света и решени да пренесат добрия опит от Уолстрийт, Лондон и Франкфурт и в София. Уви, още в самото начало и при първите си стъпки на Софийската фондова борса не й потръгна, защото тя се появи точно, когато беше в разгара си драматичната банкова криза в средата на 90-те години на миналия век. А без банките и без техния финансов ресурс за никаква сериозна борсова търговия не може да става и дума. Всичко мина и замина, мнозина пострадаха от краха на банките, но остана страхът да си влагаш парите в някакви уж ценни книжа. Още повече, че държавата, която всъщност притежава БФБ, не даваше и не дава никакви гаранции за сигурността и доходността на инвестициите в акции и облигации. На мнозина това се стори поредният финансов балон и това недоверие стана хронично. Точно поради тази причина нито компаниите са склонни да предложат своите акции на борсата и да станат публични дружества, нито финансовите институции и обикновените инвеститори са склонни да излязат на фондовия пазар. Така обемът сключени сделки за един ден обикновено е повече от скромен и когато надхвърли 1 млн. евро, всички се поздравяват и се радват като малки деца. Сега вече се очаква нещата да се променят. Още повече, че от борсата обещават поне още една година да не налагат такси за сделките с държавни облигации. Логично обаче възниква въпросът – след като борсата е олицетворение на пазара и на неговите закони, защо трябва отново държавата да се намесва, че да се оправят нещата, като дори има и планове за пускането на борсата на акции от печеливши държавни фирми. Така е по света, ще отговорят някои експерти. Така е, държавата дава първоначалния старт, после се очаква и бизнесът да се престраши. Дано стане така и в България. Трябва да се признае, че моментът за този скок е много подходящ – икономиката работи на пълна пара, бизнесът расте, доходите на гражданите също. Т. е. пари има дори за инвестиции на доскоро пренебрегвания и заобикалян фондов пазар. Сега остава и „мечките”, и „биковете” (така се наричат на борсов жаргон дилърите, залагащи и очакващи спад или повишение на борсовите котировки – бел.авт.) да се раздвижат и да заработи най-сетне капиталовият пазар в страната.

Още от рубриката

Започва кампания в подкрепа на българските производители на храни

Повече от половината стоки, които се предлагат в големите хранителни магазини, са произведени у нас, стана ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов. На кръгла маса с работещи в бранша той даде началото на кампанията “Аз подкрепям..

публикувано на 16.11.18 в 11:29

Инвестициите в земеделието са риск, който си струва да бъде подкрепен

Въпреки своята значимост, земеделието се развива с различни темпове в европейските държави, което се дължи преди всичко на политиките им, свързани със сектора. Макар градовете да се разрастват и обработваемите площи да намаляват, предприемачите,..

публикувано на 15.11.18 в 10:57

За единадесети път бе обявен „Мениджър на годината“

Александър Димитров, изпълнителен директор на телекомуникационната компания "А1 България", получи отличието "Мениджър на годината" за 2018 г. на официална церемония в концертната зала на Софийската опера и балет . Конкурсът се организира от бизнес..

публикувано на 14.11.18 в 11:55