Илия Бешков без свян разголва страсти и пороци в изложба със 150 рисунки

Една изложба ни пренася в домашните и обществените бани, в бардаците, шантаните и спалните, за да открехне най-интимния свят на градския човек от първата половина на миналия век. С помощта на 150 рисунки, експозицията “Илия Бешков свян и страсти” в Пловдивската градска художествена галерия разкрива най-съкровени тайни, ревниво пазени от обществото.

След държавния преврат в България през 1934 г., когато парламентът е разпуснат, партиите са забранени, а над печата е наложена тотална цензура, Илия Бешков не може повече да публикува своите помитащи карикатури. Тогава се увлича от идеята да нарисува всичко, което хората потайно вършат, и изпъстря своите бележници с образите на възбудени мъже, похотливи вдовички, прояви на най-долни страсти. Така се раждат рисунките, които вече бяха изложени в столичната градска галерия, а в момента могат да се видят в Пловдив.


Изложбата има две цели – да извади на бял свят непоказвани рисунки, които Илия Бешков е правил единствено за себе си и да проследи развитието му като художник през годините казва нейният куратор Красимир Илиев. Той е чувствителен като карикатурист и откликва на всяко политическо събитие, но също така е привлечен от интимния свят на човеците, както нарича хората. Още повече, че според него интимният свят се отразява върху всяко човешко поведение, включително и в политиката.

Когато през 1938 г. Илия Бешков прави първата си изложба, критиците го наричат “изобличител на порочното в живота”. Но той самият ги опровергава с думите, че не е съдия, за да издава присъди.

Снимка

Това всъщност са най-човешки неща
– казва още кураторът. По негово време например се е смятало, че отиването на един зрял възрастен мъж в публичния дом не е особено подсъдно от гледна точка на морала. Разбира се, било е доста популярно и сред художниците. На младите момичета пък се е казвало да не минават по ул.“Мария Луиза” (в столицата), защото не е хубаво да виждат разголените жени. Обществените и домашните бани също са много любопитно място, което Илия Бешков си е представял и го е пресъздавал. Той самият казва, че не рисува човеци, т. е. не гледа хора от натура, а ги сътворява. С други думи, можел е да създаде жени в баня, както често се е забавлявал да го прави, или семейство в домашна баня, където, естествено, никой не е съумявал да надникне.

Снимка

Освен с рисунките, зрителите ще могат да се запознаят и с размисли на художника, които той е записвал в своите дневници. Неотдавна неговата книга “Черната тетрадка” беше публикувана след 57 години, колкото е живял и самият Илия Бешков. И докато на страниците й художникът е давал безпощадна диагноза на заобикалящата го действителност, Държавна сигурност прилежно е попълвала сдруг вид записки досието му от над 200 страници.

Някои фрагменти от негови изказвания излизат за първи път – добавя Красимир Илиев. – Те не са от “Черната тетрадка”, а от друга, червена на цвят и не са публикувани никъде досега. В тези своеобразни дневници той е записвал размисли, които не е можел да изкаже нито публично, нито дори пред приятели. Илия Бешков е имал досие, а брат му е бил убит от т. нар. "народен съд", обвинен като министър в едно от правителствата малко преди 9 септември 1944 г.

Илия Бешков е един от най-значимите художници на ХХ век. И когато рисунките му напускат границите на България, той е сравнен с най-големите имена на всички времена Рембранд, Гоя. Но не по-малко важно е, че зад големия творец стои един добър човек. Обичам хората, ще изповяда той в червената си тетрадка: От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората... Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек.

Още от рубриката

Павел Васев: Традицията на културните връзки е най-перспективната посока за развитие на двустранните отношения между Русия и България

Вече 30 години Българският културен институт (БКИ) в Москва изпълнява своята мисия за популяризиране на българските културни достижения в Русия. Институтът е създаден през 1988 година, когато на 19 януари правителствата на двете страни подписват..

публикувано на 19.01.18 в 14:36

Яворов е в душите на всички търсещи

Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на..

публикувано на 19.01.18 в 12:08

България дава 300 000 евро за ремонт на Българския културен дом в Будапеща

Правителството отпусна 300 000 евро за обновяване и разширяване на Българския културен дом в Будапеща. Българският културен дом в унгарската столица, открит през 1957 г. и построен с дарения на семействата на българските градинари в Унгария, се е..

публикувано на 17.01.18 в 12:27