Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кому е нужен конфликт с Москва заради спасяването на българските евреи?

БНР Новини
Снимка: архив

Анонимен надпис върху паметника на съветската армия в София, гласящ "100 години ционистка окупация", изненадващо предизвика пореден епизод на напрежение между Москва и София.Един достоен за съжаление и осъждан в самата България вандалски акт предизвика политическо изявление на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, че по време на Втората световна война именно настъплението на Съветската армия е предотвратило депортирането и унищожаването на евреите в България. В ответно изявление българското външно министерство осъди оскверняването на паметника като проява на антисемитизъм, но язвително отбеляза, че когато български граждани са заставали на релсите пред влаковите композиции, пътуващи към нацистките лагери на смъртта, представители на българския политически, икономически и интелектуален елит са пишели протестни писма в защита на евреите, а висши йерарси на БПЦ са се присъединявали към събраните за депортиране, заявявайки, че те ще могат да бъдат откарани в лагерите на смъртта само заедно с тях, Червената армия е била на хиляди километри от границите на България.

Президентът Румен Радев окачестви тезата на говорителката на руското външно министерство, че българските евреи са спасени през Втората световна война благодарение на Червената армия, като "дълбоко непознаване на историята или опит за провокация". Организацията на евреите в България "Шалом" се солидаризира с реакциите на София, но не с изрична декларация по случая, а като напомни свое становище от 2011 г., в което определя спасяването на българките евреи като резултат на действията на по-голямата част от българския народ, Българската православна църква и българската нефашистка общественост. Посолството на Москва в София призна "неоспоримия героичен принос на българския народ, включително представителите на интелигенцията и православната църква в борбата с нацизма, включително спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на смъртта", но изрази притеснение че "българските власти до този момент не са приели резултатни мерки за недопускане на подигравки над паметта на освободителите на България и Европа от фашизма". След политическите реакции последваха изявления на историци от двете страни.

Спорове със сходна хронология наблюдавахме и при тазгодишните напрежения на 24 май, когато навръх Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост на среща с македонския си колега Георге Иванов в Москва руският президент Владимир Путин каза, че славянската писменост е дошла в Русия от македонска земя. Тогава българското външно министерство напомни, че създаването на кирилицата е станало по волята и с участието на българската държава, а самият руски патриарх Кирил е заявил, че книжната грамотност в Русия е пренесена от българите. Президентът Радев тогава също се солидаризира с позицията на външното министерство. Тогава, както сега, по повод политическите напрежения заради исторически събития, историците се произнасяха след политиците. Тази аномалия поставя въпроса кому и защо са необходими тези конфликтни ситуации, а липсата на отговор дава повод за всевъзможни догадки и тълкувания.

Политическите напрежения между Москва и София, свързани с разпространението на славянската писменост и спасяването на българските евреи, се случиха в рамките на шест месеца. Ако този период е някаква закономерност, политически напрежения заради историческо събитие би могло да очакваме и през март догодина. За тогава президентът Радев е отправил към президента Путин покана да посети България във връзка с отбелязването на 140 годишнината от нейното освобождение. Някои наблюдатели отсега се питат ще посети ли наистина Владимир Путин България през март 1918? За да няма спекулации, отговорът на този въпрос трябва да дойде от полето на политиците.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Депутатите освободиха Росен Желязков от поста председател на НС

Народното събрание гласува поисканата от “Продължаваме промяната – Демократична България”, “БСП за България” и “Възраждане” оставка на парламентарния председател Росен Желязков. От присъстващите в пленарната зала 232-ма депутати 129 гласуваха “за”..

публикувано на 25.04.24 в 12:18

България ще участва във възстановяването на енергийната инфраструктура на Украйна

България ще съдейства на Украйна в процеса по възстановяване на енергийната инфраструктура. Това стана ясно на среща на служебния министъра на енергетиката Владимир Малинов с посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук. "Задълбочаването на..

публикувано на 24.04.24 в 18:34
Иван Кондов

Иван Кондов става заместник-министър на външните работи

Премиерът Димитър Главчев официално прие и поста министър на външните работи от Стефан Димитров и се срещна с ръководния състав на ведомството. Служебният премиер обяви, че дипломатът от кариерата Иван Кондов става заместник-министър на..

публикувано на 23.04.24 в 16:51