Снежана Борисова: „Стародавните песни са истината, чистият извор, от който ние пием и се учим“

В динамичното ни съвремие, озвучено от многословие, дебати,медийни информационни потоци, старинната народна песен е своеобразно спасение от шума и суетата. Тя е своеобразен остров на чистота и мъдрост, към който все по-често се стремим, дарява ни с откровението, с непринудеността на мелодичното и текстово изразяване.

За шопската певица Снежана Борисова това пътуване е постоянна мисия. Дългогодишна солистка в НФА „Филип Кутев“, където участва с гласа си в сложни хорови партитури на различни композитори, след работа тя поема към софийските села с касетофон да записва позабравени, а и непознати образци на шопската диафония, да се разговори с възрастни жени, мъже, за да попие от оригиналния стил на пеене, да се поучи от мъдростта им. Прави го и до днес със същия ентусиазъм и вещина.



Снежана е известна със смелите си експерименти в електронната музика заедно с група „Трансформейшън“, с дискоритмите на оркестър „Боляри“… Записвала е и музика към филмите „Свети Павел“, „Юлий Цезар“, „Лурдс“ и др., участвала е в спектаклите „Арамия“ и „Готов ли си“ на Нешка Робева. Независимо от постоянното търсене на нови пътища, тя неотклонно се връща към корените на автентичната шопска песен. В последните 15 години ръководи певчески групи от жени и деца, грижи се младите да усвоят песенното наследство и местната фолклорна култура. Осъзнала значимостта на трайното съхранение на песните, тя съдейства за издаването на аудио албуми на групите, с които работи. Първият компактдиск се нарича „Летели ми са, летели“ и включва 40 самобитни песни от родното ѝ село Лозен, Софийско. Досега е осъществила седем. Ето какво споделя Снежана Борисова за дългогодишната си практика на ръководител на фолклорни певчески групи:





СнимкаАвтентичната шопска песен ме е съпътствала през целия ми живот. За съжаление си отива с възрастните хора и това ме накара да работя за запазване на тези песни за идните поколения. Ще дойде време, когато няма да си знаем песните. Пример е моето семейство. Баба ми почина и си отиде с песните, които не можах да запиша. Имах текстовете, но не можах да възстановя мелодиите. И са безвъзвратно изгубени. Когато започнах да ръководя състави, моята цел беше не само да се пеят местните песни, но и да се издирят непознати образци от възрастни хора. Бях ръководител на групата в Своге 6-7 години. Поканих в нея три певици от с. Свидня – Васка Илкова, Иванка Иванова, Филатка Соколова, издадох и диск.



Помагах на групата в с. Владо Тричков, също в моето родно село Лозен работих два месеца и издадохме диск с книжка. В с. Долни Лозен водя детски фолклорни групи повече от 10 години.

Снежана Борисова сред децата от фолклорната група в с. Долни Лозен
Майка ми е от с. Врачеш, Ботевградско – там също водя група, също и в Литаково помагам, преди време работих седем години в гр. Златица … Предстои издаването на осми диск с ботевградски песни, които ще запиша с групата от Вакарел, където съм от 5 години.

Групата за автентичен фолклор при народно читалище „Заря 1902 г.“, с. Вакарел
Снежана е издала три диска с фолклорни образци от Средногорието с.Челопеч, с. Чавдар, гр. Златица, с. Мирково, които са на границата между областите Средногорие, Шоплука, Пазарджишко.



Винаги се съобразявам с особеностите в стила и диалектната форма – пояснява певицата. – Работата ми е много интересна, много я обичам. Не ми носи материални облаги, а морално удовлетворение. Оставям нещо, което е било на нашите баби и дядовци, но продължава да живее и при децата. И аз съм учила песните от баба ми. По същия начин събирам децата да пеят с бабите. Това е истината, чистият извор, от който всички пием. Стремя се всичко, което помнят жените, да събирам в цикли – трудови, обредни, а на децата винаги разказвам за съответния обичай.



 Радвам се, че в родното ми село Лозен, което е част от Столична община, са запазени всички обичаи и съм щастлива, че съм израснала сред тях. Не можеш да пееш и да не знаеш в кой момент от обреда се изпълнява. Аз имам много експерименти, но автентичната песен винаги ме е съпътствала. За да правиш експеримент, трябва да познаваш първоизточника и чак тогава да експериментираш. А младите, ако искат фолклорът да се запази, нека издирват, толкова много песни има…

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Българското участие на Montreux Jazz Festival Japan, или българският глас на японската музика

В началото на ноември Ваня Монева, заедно с няколко певици от хора, който носи нейното име, взе участие в японското издание на известния джаз фестивал в Монтрьо. Основател и неизменен диригент на състава от 1994 г., тя е сред най-известните дами в..

публикувано на 15.11.17 в 12:36
Борис Петров на сцената на „Джаз фест Русе“

Три вечери джаз край Дунава

След броени дни в рамките на три вечери Русе ще бъде домакин на четиридесет и второто издание на „Джаз фест Русе“. Това е най-старият български джаз форум, създаден от Петър Петров-Парчето през 1978 г. След неговата кончина през 2013-а традицията..

публикувано на 14.11.17 в 11:41

Старинни мелодии и ритми, „преразказани“ в MyStory of Folklore

MyStory е нов проект, създаден от няколко народни изпълнители и един DJ. Изписват първите две думи слято, почти като Mystery – думата, с която от десетилетия свързват нашия фолклор по света. Разбира се, напомнянето е за известния хор „Мистерия..

публикувано на 12.11.17 в 08:00