Литературни класики от Възраждането примамват читателя в Градската градина в София

Автор:
Снимка: Йоан Колев

Откриването на нови книжни средища винаги е празник за четящите хора. То е признак, че интересът към книгата се възражда и въпреки натовареното си всекидневие, българинът все още намира време и желание да прочете нещо ново и различно. Една книжарница в столицата, обаче, е малко по-различна. Нейното име е „Родолюбие“, а домът и е един спасен от претопяване зелен павилион в най-стария парк в столицата - Градската градина. Той не е избран случайно, тъй като е бил мястото, откъдето се е управлявало движението на първия софийски трамвай, пуснат на 1 януари 1900 г. Инициативата за новия дом на книгата е на Общобългарския комитет „Васил Левски“. Председателят му Васил Василев разказва:



Цялата печалба от книжарницата отива за издръжка на комитета „Васил Левски“ и на фондация „Христо Ботев“. Що се отнася до комитета, неговата функция винаги е била да съхрани делото и да разясни заветите и идеалите на Апостола на свободата Васил Левски. Идеята на книжарницата е да реагира на опитите за прекрояване на българската история, за нейното „захаросване“ и облагородяване от гледна точка на политическите интереси. В учебниците, както по история, така и по литература, има огромни негативни изменения. Част от тях са скандални и могат да бъдат преценени от хората само, когато видят и сравнят с оригинала.

Българинът има потребност от възрожденска литература, която да напомня за заветите на предците му и миналото такова, каквото е било, убеден е Василев. Той даде пример, че само настоящата година, в която отбелязваме 180 години от рождението на Левски, са отпечатани над 50 нови заглавия, посветени на живота и делото на Апостола, но те не могат да бъдат закупени почти никъде. Затова решава в тази книжарница да има единствено документална литература, биографии и емблематични  произведения на писатели и поети като Вазов, Ботев, Каравелов и др., които да представят един обективен поглед на събитията и прочит на историята от началото на Възраждането до Освобождението. Общобългарският комитет „Васил Левски“ работи усилено и за поддържане връзката на българските общности в чужбина с Родината. В тази посока е предстоящата изложба, която комитетът подготвя. Тя ще представи живота и делото на Апостола пред децата от българските училища зад граница. Осъществява се с финансовата подкрепа на Министерството на културата и ще включва девет портрета на Васил Иванов Кунчев, които представят Левски, както го нарича народът, като революционер. Освен тях, на разположение на учениците ще са и няколко табла, където ще бъдат описани биографията и заветите на националния герой. Разговорите и срещите с нашите сънародници зад граница карат председателя на комитета да бъде оптимист, че някой ден ще се върнат в Родината, защото носталгията им към дома е огромна. България обаче все още не успява да им предостави необходимите условия. Въпреки това, част от тях се завръщат у нас, където започват нещо ново, независимо от проблемите, което е достойно за уважение.

Още от рубриката

Честваме 181 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски

С тържествени прояви днес в цяла България обществеността отбелязва 181 години от рождението на Васил Левски – герой от националноосвободителното движение. Наричан от българите Апостол на свободата, Левски е идеолог и организатор на българската национална..

публикувано на 18.07.18 в 10:32

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40