Какви са българските политически нагласи към задаващия се нов пакт за отбрана в Европа

Дискусията „Заедно в сигурността, ролята на България в общата европейска отбрана" показа, че присъединяването към общата европейска отбрана и сигурност няма опонент сред политическите сили.
Снимка: БГНЕС

Очаква се на 13 ноември министрите на отбраната и външните работи от ЕС да обявят в Брюксел дали държавите им желаят да се присъединят към проекта за Постоянно структурирано сътрудничество (Permanent Structured Cooperation, или PESCO) в европейската отбрана. В интерес на проекта Германия и Франция загърбиха някои традиционни противоречия, а към предварителните договорености между тях вероятно ще се присъединят също Италия и Испания. Смята се, че нагласа за участие имат не само те, а общо около две трети от държавите - членки на съюза. В България от няколко месеца темата е особено актуална и поради обстоятелството, че от 1 януари догодина тя поема ротационното председателство на Съвета на ЕС и неизбежно трябва да се занимава с него. Може да се каже, че вътрешният дебат за общата европейска отбрана напоследък доста напредна и вече очерта някои конкретни виждания.

Дискусията под наслов „Заедно в сигурността, ролята на България в общата европейска отбрана", проведена миналия месец в София, показа, че на този етап присъединяването към общата европейска отбрана и сигурност няма опонент сред политическите сили в страната. Според президента на републиката Румен Радев, който е и главнокомандващ на въоръжените сили, в днешния свят, в който другите глобални играчи развиват своята военна мощ, ЕС не може да продължи да разчита само на „меката сила“. Като се обяви за преодоляване на фрагментацията в европейската отбрана, Радев цитира данни, според които на основно въоръжение в ЕС има 176 платформи и 17 типа бойни танкове, докато на въоръжение в САЩ са само 30 платформи и един тип боен танк. В резултат от този подход европейските държави губят между 70-100 млрд. евро. Според президента ЕС може да преодолее тази ситуация с изграждането на интегрирана отбранителна индустрия, а като негов следващ ротационен председател България трябва не само да покаже подходите и намеренията си в тази област, но и да приобщи своите предприятия и научни институти към укрепването на европейските отбранителни способности. С това схващане на президента се солидаризираха  представители на социалистическата партия. За интегриране на националната отбранителна индустрия и академичната общност в този процес се обяви и военният министър Красимир Каракачанов, но предупреди, че до създаване на общи отбранителни структури ще се стигне, ако в „Брюксел се говори по-малко” за Европа на различни скорости.

Съществено място в дебатите по темата заеха и експертите по отбрана. Аналогично на военния министър, те се обявиха против евентуална европейска отбрана на 2 скорости, защото е недопустимо да има различни степени на сигурност за гражданите на ЕС от различни страни. Според експертите, България трябва активно да се включи в търсенето на решения, като избира между варианта за доброволно участие в общата европейска отбрана без поемане на политическа или юридическа обвързаности варианта за синхронизиране на отбранителното планиране и реализация на общи програми. При втория вариант ЕС би имал много по-съществена роля по отношение на вътрешната сигурност и реагирането на заплахи като тероризъм и кибер атаки, поради което той е предпочитан. Някои от експертите смятат, че е по-добре България да се съсредоточи в ангажиментите си, свързани с НАТО, а не да се разсейва с нови идеи. Преобладава обаче схващането, че НАТО и съвместната отговорност на ЕС в отбраната не бива да бъдат възприемани като контрапункт, а като съвместна отговорност. Как именно мненията, излагани досега в България относно общата европейска отбрана, ще намерят място в европейския дебат по темата, е още рано да се каже, но нагласите са категорично в полза на споделянето на отговорностите за сигурността на ЕС.

Още от рубриката

Здравеопазването на фокус или извън фокус в дебата за вот на недоверие към правителството

В сряда тази седмица парламентът ще гласува искане на БСП за вот на недоверие към третото правителство на Бойко Борисов. Вот на недоверие заради здравеопазването социалистите вече искаха на кабинета „Борисов 1“ през   2010 г., но без..

публикувано на 22.10.18 в 11:43

Реакциите на София за конституционните промени в Македония – разбираемо бързи и очаквани

Приетите посред нощ миналия петък в Скопие конституционни поправки, които водят към преименуване на Република Македония в Република Северна Македония, предизвикаха необичайно бързи, но и очаквани реакции в София. Рано в съботния ден след вота..

публикувано на 22.10.18 в 11:10

България приветства решението на парламента в Скопие за промяна на името на Македония

С квалифицирано мнозинство от две трети - 80 от общо 120 депутати, парламентът в Скопие  прие поправки в конституцията, за да може страната да промени името си на Република Северна Македония. Смяната на името, договорена с Гърция в Преспанския договор от юни..

обновено на 20.10.18 в 14:07