Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Невидимата общност: българите християни в Истанбул

БНР Новини
Църквата „Свети Стефан“ - средището на българщината в истанбулския квартал „Фенер“
Снимка: bg.wikipedia.org

СнимкаПреди десетилетия българската православна общност в Истанбул била доста многобройна, но голяма част от нея постепенно емигрира извън Турция – по-малко хора се установяват в България, повече отвъд Океана – в САЩ, Канада и Австралия. Днес православните българи в Истанбул са едва около 450 души. С тях ни запознава излязлата наскоро монография „Невидимата общност: православните българи в Истанбул“ с автор доц. Магдалена Елчинова, ръководител на департамент „Антропология“ в Нов български университет. Книгата представя резултатите от антропологично изследване на общността. Проследява как се съхранява във времето етническата принадлежност на нейните членове и как се вписват те в живота на мегаполиса.

Това са хора в голямата си част поне второ поколение българи, родени в Истанбул, разказва доц. Елчинова. Предците на повечето от тях се установяват в града в началото на ХХ век около събития като Илинденското въстание, Втората балканска война от 1913 г., след Първата световна война. Това са събитията, след които има най-големи изселнически вълни, включително към Истанбул.

Най-често началната точка на тези вълни е регионът, познат като Егейска Македония, на територията на днешна Гърция. Малък процент от тези хора са потомци на преселници от Одринска Тракия, където поне до 20-те години на ХХ век е имало доста компактно българско население
.


На въпроса как успяват българските християни да запазят в чужда за тях среда своята етническа и верска идентичност, доц. Елчинова отговаря:

Снимка: личен архивТочно това и мен ме заинтригува, тъй като през годините тази общност е поддържала доста слаби контакти с България. Особено по време на комунистическия режим у нас, тъй като тогава с Турция бяхме от двете страни на идеологическата бариера. Но въпреки ограничената връзка с България те се определят като българи и православни християни. Според мен, най-силно ги държи около българщината връзката им с религията, но не само като вяра или религиозен ритуал, а и като институция и наследство. Според законите в Турция те са си учредили фондация, която поема грижата за имотите, останали от някогашната Българска екзархия, която е била базирана в Истанбул – екзархийският дом, църквата „Свети Стефан“, известна като Желязната църква, българското гробище и др. Грижата за тези места ги прави социално активни и разпознаваеми, тъй като те контактуват с местните власти в Истанбул, за да получават средства за поддържане на културно-историческите паметници. През последните 20 години истанбулските българи вече поддържат контакт и с българската държава, която също им оказва помощ в тази посока.

Връзката им с Българската екзархия датира от поколения. Чрез принадлежността си към църквата те се определят етнически като българи и запазват идентичността си. Спойващо звено е и българският език, чиято функция обаче постепенно отслабва. Вече само част от тях поддържа майчиния език в семеен кръг. Важно място в живота на истанбулските българи заемат и традициите, свързани главно с църквата – Гергьовден, Великден, Рождество Христово и празници от народния календар:

Такова събитие е Сирнишкият карнавал в неделята преди Сирница. Този карнавал е традиция, наследена от местата на произход на истанбулските българи. Но днес той се прави изцяло в духа на градския маскарад, а не както някога по селата.

Няколко са причините, които карат доц. Магдалена Елчинова да определи православните българи в Истанбул като „невидима общност“:

Може би първо това, че са много малко на брой и се губят в шарената мозайка на многомилионния град. Второ, те са вече едно утвърдено местно население и са добре интегрирани в градската среда. Принадлежат към мнозинството на светски ориентираните истанбулци от средната класа. Но може би най-силният аргумент, за да нарека така книгата, е фактът, че те остават силно непознати и за българското, и за турското общество. В България през последните години се появяват откъслечни информации за тях по медиите. В Турция няма официално признато българско малцинство и те са познати като българска общност само на съседите им в кварталите, в които живеят и на градските власти, с които си сътрудничат.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Отец Александър Чъкърък

Създаденото от отец Александър Чъкърък в Одрин дава своите плодове

Непосредствено преди избухването на Балканската война 1912-1913 г., българите в района на Одринска Тракия наброявали 410 724 души, по информация на тогавашното Министерство на външните работи на България. С превземането на Одринската крепост на 26..

публикувано на 27.03.24 в 13:05

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30