Едно от основните неща, което ни мотивира, е, че много често се спекулира с българската бойна слава. Искахме да я покажем такава, каквато е и да възстановим скъсаната връзка между личността на българския войник и проявената от него храброст на бойното поле. Без разбирането на това, какъв е българският войник и защо е извършил всички тези чудеса от храброст, трудно можем да разберем какво е българската бойна слава.
Желанието на авторите да възкресят спомена за хората, отдали живота си за мира и свободата на България, е похвално и ни показва, че това не са просто имена от един дълъг списък, а зад всяко име се крият поне няколко човешки съдби, надежди и очаквания. Като пример Ивомир даде живота на войводата, когото наричат „защитника на Родопите“:
Любопитна е съдбата на Момчил войвода. За него сме чували от легенди и народни песни, но историческият образ е доста по-различен от легендарния. Става въпрос за един човек, който иска да се издигне като самостоятелен владетел. Понякога е воювал дори срещу българи и онова, което, според мен, е интересно, че в последното си сражение, в което е победен от обединените сили на турци и византийци, той се сражава срещу далечен потомък на Асеневата династия, който е част от византийската армия. Той е една фигура, която е била уважавана, както от приятелите, така и от враговете си, заради твърдата позиция, която е имал.
Момчил не се вписва в идеалистичния образ на българския герой, тъй като се възползва от слабостта на Византийската империя и се превръща в заплаха за нейните граждани, заради своите грабителски набези. Това принуждава императора да склони да го превърне в свой васал и да му отстъпи земи, някои от които в пределите на Родопите. Така от разбойник, той се превръща в защитник на хората там.
Част от книгата „Българската бойна слава“ е посветена и на следосвобожденските бойни успехи на българските воини. Сръбско-българската война 1885-86г.), борбите за освобождение на Македония и участието на страната ни в Балканските войни (Балканската 1912-13 г. и Междусъюзническата, втората половина на 1913 г.), оставили траен отпечатък в по-новата ни история, все още не са еднозначно приети и будят дискусии и стари вражди. Прочитайки тези редове, имаме възможност да преосмислим онова, което знаем досега за този период от историята ни и да извлечем своите поуки, защото „народ, който не знае историята си, е обречен да я повтори“.
Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от българите биха гласували страната ни да остане член на Алианса, а 28 на сто са на мнение, че трябва да..
26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...
Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..
Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от..