Развитието на отношенията между България и Македония изпреварва ратификацията на Договора им за добросъседство

Снимка: БГНЕС

Когато в началото на август премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, някои наблюдатели коментираха резервирано, че остава той да бъде реализиран. Вчерашното съвместно заседание на двете правителства в Струмица показа, че резервите са били неоснователни. Подписани бяха девет нови междуправителствени договорености, а договорът за добросъседство още не е ратифициран и предстои това да стане в края на годината. Развитията в двустранните отношения изпреварват очакванията и показват непоколебима решимост те да бъдат нормализирани напълно и без отлагане. Насоките, в които това най-напред ще се случва, вече са очертани – инфраструктурните проекти, енергетиката, инвестициите, туризма, общото реагиране и взаимното подпомагане при бедствени ситуации. Месец преди началото на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, през декември македонски експерти ще посетят България, за да се запознаят с опита й в усвояването на европейски средства.

Добрите развития в политическите отношения изглежда намериха отражение и в междуцърковните връзки. В Струмица премиерът Борисов заяви, че макар да не се месят в църковните дела, политиците истински ще са щастливи двете църкви да работят заедно в името на добруването на двата народа. Същевременно в София президентът Румен Радев и българският патриарх Неофит констатираха в подобен тон, че държавата и Православната църква в България са единни в желанието за задълбочаване на отношенията с Македония. Патриархът увери, че Светият синод ще търси пътища за благоприятно развитие на желанието на Македонската православна църква да бъде възстановено евхаристийното единство на Българската православна църква „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“. Вероятно този въпрос ще се обсъжда от Светия синод в София още идния понеделник. Как синодът ще се произнесе е трудно да се каже, защото от историческа и канонична гледна точка въпросът е спорен и изключително деликатен, а едностранни или дори двустранни решения са невъзможни, но готовността на българския клир да откликне на предложението на македонския говори най-малкото за добронамереност.

Благоприятните развития в проблематичните доскоро българо-македонски отношения идват в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и съвпадат с нова фаза в диалога за преодоляване на спора за името на Македония. В този смисъл тези развития имат не само двустранни измерения, но и ефекти върху европейската и евроатлантическата перспектива на Македония и Западните Балкани.

Още от рубриката

Социалистите искат за трети път тази година вот на недоверие към кабинета „Борисов 3“

Вчера, 15 октомври, левицата внесе трето за 2018г. искане за вот на недоверие към правителството. Първото бе предявено в началото на българското председателство на Съвета на ЕС през януари заради обвинения в корупция, но не мина. Вот за недоверие..

публикувано на 16.10.18 в 10:58

Започна окончателно съгласуване на новия Закон за вероизповеданията между политици и духовници

В четвъртък парламентът прие на първо четене два проекта на закони за вероизповеданията. Идеята на депутатите е в бъдещия нов Закон за вероизповеданията да бъдат защитени традиционните такива и да се елиминират възможностите за радикализация на..

публикувано на 12.10.18 в 13:05

Западните Балкани отново в европейския дневен ред с конференция в София

Сега е в ръцете на политическия елит в Скопие да довърши договора от Преспа – това заяви Екатерина Захариева – вицепремиер и министър на външните работи на България, при откриването на конференцията „Трансформиране на региона на Западните..

публикувано на 08.10.18 в 11:01