Развитието на отношенията между България и Македония изпреварва ратификацията на Договора им за добросъседство

Снимка: БГНЕС

Когато в началото на август премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, някои наблюдатели коментираха резервирано, че остава той да бъде реализиран. Вчерашното съвместно заседание на двете правителства в Струмица показа, че резервите са били неоснователни. Подписани бяха девет нови междуправителствени договорености, а договорът за добросъседство още не е ратифициран и предстои това да стане в края на годината. Развитията в двустранните отношения изпреварват очакванията и показват непоколебима решимост те да бъдат нормализирани напълно и без отлагане. Насоките, в които това най-напред ще се случва, вече са очертани – инфраструктурните проекти, енергетиката, инвестициите, туризма, общото реагиране и взаимното подпомагане при бедствени ситуации. Месец преди началото на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, през декември македонски експерти ще посетят България, за да се запознаят с опита й в усвояването на европейски средства.

Добрите развития в политическите отношения изглежда намериха отражение и в междуцърковните връзки. В Струмица премиерът Борисов заяви, че макар да не се месят в църковните дела, политиците истински ще са щастливи двете църкви да работят заедно в името на добруването на двата народа. Същевременно в София президентът Румен Радев и българският патриарх Неофит констатираха в подобен тон, че държавата и Православната църква в България са единни в желанието за задълбочаване на отношенията с Македония. Патриархът увери, че Светият синод ще търси пътища за благоприятно развитие на желанието на Македонската православна църква да бъде възстановено евхаристийното единство на Българската православна църква „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“. Вероятно този въпрос ще се обсъжда от Светия синод в София още идния понеделник. Как синодът ще се произнесе е трудно да се каже, защото от историческа и канонична гледна точка въпросът е спорен и изключително деликатен, а едностранни или дори двустранни решения са невъзможни, но готовността на българския клир да откликне на предложението на македонския говори най-малкото за добронамереност.

Благоприятните развития в проблематичните доскоро българо-македонски отношения идват в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и съвпадат с нова фаза в диалога за преодоляване на спора за името на Македония. В този смисъл тези развития имат не само двустранни измерения, но и ефекти върху европейската и евроатлантическата перспектива на Македония и Западните Балкани.

Още от рубриката

България тръгва по пътя на еврото

Финансовите министри на страните от Еврогрупата дадоха зелена светлина за влизането на България в чакалнята на еврозоната и банковия съюз и определиха кога и как това да стане. Това решение идва в отговор на желанието на София да приеме еврото, което..

публикувано на 16.07.18 в 10:34

Позицията на София в НАТО за увеличаване на военните бюджети – очаквано сдържана

Приключилата вчера в Брюксел среща на върха на НАТО ще се запомни със силни вълнения около предложеното от американския президент Доналд Тръмп увеличаване на национални средства за отбрана от 2 на 4 процента от БВП. В НАТО темата беше чувствителна..

публикувано на 13.07.18 в 12:26

Как седмата среща на 16+1 изведе България отново в световните новини

Приключилото в неделя четиридневно посещение на китайския премиер Ли Къцян в България е сред основните теми на националните медии днес. На преден план повечето от тях поставят идеята на премиера Бойко Борисов бъдещият център за партньорство между..

публикувано на 09.07.18 в 12:09