Развитието на отношенията между България и Македония изпреварва ратификацията на Договора им за добросъседство

БГНЕС

Когато в началото на август премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, някои наблюдатели коментираха резервирано, че остава той да бъде реализиран. Вчерашното съвместно заседание на двете правителства в Струмица показа, че резервите са били неоснователни. Подписани бяха девет нови междуправителствени договорености, а договорът за добросъседство още не е ратифициран и предстои това да стане в края на годината. Развитията в двустранните отношения изпреварват очакванията и показват непоколебима решимост те да бъдат нормализирани напълно и без отлагане. Насоките, в които това най-напред ще се случва, вече са очертани – инфраструктурните проекти, енергетиката, инвестициите, туризма, общото реагиране и взаимното подпомагане при бедствени ситуации. Месец преди началото на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, през декември македонски експерти ще посетят България, за да се запознаят с опита й в усвояването на европейски средства.

Добрите развития в политическите отношения изглежда намериха отражение и в междуцърковните връзки. В Струмица премиерът Борисов заяви, че макар да не се месят в църковните дела, политиците истински ще са щастливи двете църкви да работят заедно в името на добруването на двата народа. Същевременно в София президентът Румен Радев и българският патриарх Неофит констатираха в подобен тон, че държавата и Православната църква в България са единни в желанието за задълбочаване на отношенията с Македония. Патриархът увери, че Светият синод ще търси пътища за благоприятно развитие на желанието на Македонската православна църква да бъде възстановено евхаристийното единство на Българската православна църква „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“. Вероятно този въпрос ще се обсъжда от Светия синод в София още идния понеделник. Как синодът ще се произнесе е трудно да се каже, защото от историческа и канонична гледна точка въпросът е спорен и изключително деликатен, а едностранни или дори двустранни решения са невъзможни, но готовността на българския клир да откликне на предложението на македонския говори най-малкото за добронамереност.

Благоприятните развития в проблематичните доскоро българо-македонски отношения идват в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и съвпадат с нова фаза в диалога за преодоляване на спора за името на Македония. В този смисъл тези развития имат не само двустранни измерения, но и ефекти върху европейската и евроатлантическата перспектива на Македония и Западните Балкани.

Още от рубриката

Анатолий Макаров: Русия никога не е била и няма да бъде заплаха за България

В навечерието на 2018 г., когато България ще отбележи 140-та годишнина от Освобождението от османско иго, на среща с журналисти извънредният и пълномощен посланик на Руската Федерация в България Анатолий Макаров направи преглед на двустранните..

публикувано на 15.12.17 в 11:18
Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки по време на конференцията

България между Западните Балкани и Черно море – история и геополитика

След международния форум в София, посветен на интеграцията на Западните Балкани и подкрепен от Световната банка, който се проведе миналата седмица, бъдещето на Балканите, и по-конкретно мястото на страните от западната част на полуострова..

публикувано на 13.12.17 в 10:04
Последният засега българо-турски контакт на официално равнище бе срещата на премиера Бойко Борисов с министъра за ЕС на Турция и главен преговарящ Йомер Челик.

Засилена динамика в двустранните отношения с Турция

От началото на септември се наблюдава засилена динамика в българо- турските отношения. От есента до сега четирима министри посетиха страната ни и бяха проведени знакови разговори. Турция ще сътрудничи на България за гарантиране на..

публикувано на 06.12.17 в 13:22