Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Развитието на отношенията между България и Македония изпреварва ратификацията на Договора им за добросъседство

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Когато в началото на август премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, някои наблюдатели коментираха резервирано, че остава той да бъде реализиран. Вчерашното съвместно заседание на двете правителства в Струмица показа, че резервите са били неоснователни. Подписани бяха девет нови междуправителствени договорености, а договорът за добросъседство още не е ратифициран и предстои това да стане в края на годината. Развитията в двустранните отношения изпреварват очакванията и показват непоколебима решимост те да бъдат нормализирани напълно и без отлагане. Насоките, в които това най-напред ще се случва, вече са очертани – инфраструктурните проекти, енергетиката, инвестициите, туризма, общото реагиране и взаимното подпомагане при бедствени ситуации. Месец преди началото на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, през декември македонски експерти ще посетят България, за да се запознаят с опита й в усвояването на европейски средства.

Добрите развития в политическите отношения изглежда намериха отражение и в междуцърковните връзки. В Струмица премиерът Борисов заяви, че макар да не се месят в църковните дела, политиците истински ще са щастливи двете църкви да работят заедно в името на добруването на двата народа. Същевременно в София президентът Румен Радев и българският патриарх Неофит констатираха в подобен тон, че държавата и Православната църква в България са единни в желанието за задълбочаване на отношенията с Македония. Патриархът увери, че Светият синод ще търси пътища за благоприятно развитие на желанието на Македонската православна църква да бъде възстановено евхаристийното единство на Българската православна църква „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“. Вероятно този въпрос ще се обсъжда от Светия синод в София още идния понеделник. Как синодът ще се произнесе е трудно да се каже, защото от историческа и канонична гледна точка въпросът е спорен и изключително деликатен, а едностранни или дори двустранни решения са невъзможни, но готовността на българския клир да откликне на предложението на македонския говори най-малкото за добронамереност.

Благоприятните развития в проблематичните доскоро българо-македонски отношения идват в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и съвпадат с нова фаза в диалога за преодоляване на спора за името на Македония. В този смисъл тези развития имат не само двустранни измерения, но и ефекти върху европейската и евроатлантическата перспектива на Македония и Западните Балкани.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

По съседски: Събития с балкански адрес

Сърбия е недоволна от препоръката Косово да бъде приета за член на ПАСЕ Комитетът по политически въпроси и демокрация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа даде положително становище по кандидатурата на Косово за членство в..

публикувано на 29.03.24 в 10:35

Членството на България в НАТО – 20 години по-късно

Днес се навършват точно 20 години от приемането на България за пълноправен член на НАТО. И ако трябваше решението да бъде взето отново днес – 56% от българите биха гласували страната ни да остане член на Алианса, а 28 на сто са на мнение, че трябва да..

публикувано на 29.03.24 в 04:30

Президентът започна срещите с възможните служебни премиери

Президентът Румен Радев започна консултации с кандидатите за служебен премиер. Според конституционните промени от края на 2023 г., държавният глава може да избере служебния премиер от ограничен списък от 10 кандидати. Това са председателят на..

публикувано на 28.03.24 в 17:50