Недостигът на работна ръка и демографският срив ограничават икономическия ръст на България

БГНЕС

Икономиката на България е нараснала с 3.9 процента на годишна база през третото тримесечие, сочат данни на Националния статистически институт. В последните 2 години растежът се движи между 3 и 4 на сто. Към момента това е максимумът, който можем да постигнем с наличния капитал и работна сила, и това не го казваме само ние. Това го казват и Европейската комисия в нейните оценки, и МВФ, заяви в интервю за Радио България икономистът Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).


Голямото ограничение пред растежа се дължи на недостига на всякакъв тип работна ръка, миграцията и отрицателния естествен прираст на населението. От 2015 година насам страната отбелязва растеж, който е по-голям от средноевропейския, но ако се сравним със страните от региона се вижда, че нашето представяне е посредствено. Има страни в Централна и Източна Европа, които растат по-бързо от нас. Румъния е рекордьор от известно време, но там растежът се дължи на силна фискална инжекция. Историята показва, че това не води до нищо добро. Растежът на Румъния не е устойчив, защото е финансиран с големи бюджетни дефицити, което означава навлизане в дългова спирала. Надявам се Румъния да не е втора Гърция, но пътят по който са поели, би ги отвел рано или късно точно там.

Според Николова потреблението в България остава основен двигател на растежа. Наблюдава се много бързо нарастване на заетостта, което автоматично означава нарастване на трудовите доходи и повече възможности за потребление. Това се отразява и на имотния пазар. В големите градове има видимо раздвижване на сделките с имоти и покачване на цените на жилищата. Лихвите по депозитите в момента са близки до нула и хората нямат силен стимул да спестяват и търсят други възможности за инвестиции, каза Десислава Николова и добави:


Освен това се наблюдава високо потребление на стоки за дълготрайна употреба. След дългото отлагане на покупките сега повече хора усещат спокойствие за доходите си и отново прибягват до засилено потребление на този тип стоки, най вече на битова техника и домакински уреди. Износът също се представя добре. Специално внимание заслужава износът на услуги, защото благодарение на него страната ни от известно време отчита излишъци по текущата сметка. Тези излишъци се дължат на огромните приходи от туристически услуги. Навлизането на ниско тарифните авиопревозвачи даде силен тласък на туризма към София и летните курорти. Приходите от транспорт също са много сериозни.

Според Николова настоящата икономическа ситуация е благоприятна за трупане на излишък и е необяснимо защо на фона на този висок икономически растеж в бюджета за 2018 се залага дефицит в размер на 1 процент от БВП. Продължават да се изливат повече пари в нереформирани сектори като здравеопазването, категорична бе Десислава Николова и допълни:


Ако погледнем оценките за пациентското удовлетворение се вижда, че България е на дъното на класацията в Европа, тоест хората не стават по-доволни от здравната услуга. Наливаме пари в една система, която произвежда все по-лош резултат, а работещите в нея получават ниско заплащане. В резултат на това се наблюдава масова миграция на медицински специалисти към Западна Европа. Тук решенията изискват голяма решимост. Необходимо е разбиване на монопола на здравната каса и насочване на част от здравните вноски към частни здравни фондове, където има много по-сериозен контрол на плащанията.

За 2018 Институтът за пазарна икономика предлага алтернативен бюджет с излишък в размер на 1 на сто от БВП, което според Десислава Николова е напълно постижимо в сегашните добри икономически условия. В този бюджет се планират по-малко административни разходи и премахване на някои данъчни преференции. Според ИПИ е абсолютно немислимо да се вдигат данъци в условия на растеж. Бюджетът на страната за 2018 предвижда покачване на осигуровката за пенсия с 1проценти по-високи минимални осигурителни прагове за редица професии и работещи. В нашият алтернативен бюджет такова вдигане на данъците няма, изтъкна Десислава Николова.

Още от рубриката
Валдис Домбровскис не само покани България в „чакалнята”, но и обеща помощ от Европейската комисия

Евро на хоризонта: мираж или реалност?

В България от доста време се говори за приемането на еврото, но нищо конкретно още не е направено за влизането в еврозоната. Бързай бавно – такава изглежда е политиката на българските власти в това отношение, тъй като така или иначе страната е де..

публикувано на 12.12.17 в 09:59

Регионалното развитие и човешките ресурси са слабите места на управляващите, сочи ново икономическо изследване

Институтът за икономически изследвания към БАН представи своя доклад за състоянието на българската икономика 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз. Основният извод в него е, че страната ни показва напредък във всички..

публикувано на 11.12.17 в 10:52

Пазарът на имоти в България изпраща много успешна година

2017-а е най-успешната година за имотния пазар в България от цяло десетилетие насам. От 2007-2008 не сме имали такъв позитивизъм на пазара, който, освен в София, беше налице и в другите големи градове и отчасти във ваканционния сегмент , заяви в..

публикувано на 08.12.17 в 11:26