Мартин Кадинов: Компютърните игри правят от децата търсачи на щастието в живота

Снимка: личен архив

Компютърните игри отдавна не са просто средство за забавление. За човек, отдаден изцяло на гейм културата, игрите са цяла вселена, която се развива, израства и прониква във всички пластове на съвременния свят. Същността на компютърните игри и превръщането им в истинска спортна дисциплина са много добре познати на Мартин Кадинов. Години наред той следва своята детска мечта, докато игрите не се превръщат в поприще за неговото успешна професионална реализация. Мартин Кадинов е регионален мениджър за Югоизточна Европа в най-голямата компания, която организира и провежда състезанията на световно ниво в електронните спортове. За своите 35 години той вече знае всичко за игрите и тънкостите на безграничната гейм индустрията. Мартин вярва в голямото бъдеще, което има развлекателният софтуер, защото в сфера на игрите най-бързо навлизат, изпробват се и се адаптират последните технологични открития. Според Кадинов, игрите са нов вид медия, която по интерактивен начин дава много информация на играещия човек. Това е атрактивен начин човек да учи и да опознава света чрез игри. С времето Мартин Кадинов е разбрал, че човек сам трябва да се интересува и да търси разнообразна информация от различни източници, а игрите помагат и събуждат естественото любопитство у най-малките. И още от Мартин Кадинов:



Моята история е такава - от дете се влюбих във видеоигрите и настоятелно се питах дали не мога да се занимавам с това и в бъдеще, щом ме влече. Това, върху което искам да акцентирам, е нещо, което често убягва на възрастните, а именно че, когато човек играе, неговите сетива се отварят и той е много по-увлечен и съсредоточен в заниманието. Това го наблюдавам и върху моя 11 годишен син. Човек трябва да следва страстта и интересите си, за да може да се развива в насоката, в която се чувства най-добър. Игрите успяват да задържат фокуса на човека, който играе дадена игра. Всички, които се занимават с формално образование, са изпитали голямото предизвикателство да намерят начин да задържат вниманието на децата за по-дълго време. Според мен, има нещо, което обществото ни не разбира и то се съдържа в твърдата убеденост, че щом едно дете седи и играе игри на компютъра, то задължително това е вредно за него. Има статистика, че вече в света на ден излизат повече игри, отколкото филмови заглавия. Когато бях на 12 години и казвах, че се занимавам с компютърни игри, хората ме питаха защо не започна да се занимавам с нещо друго. Бяха ми омръзнали подобни разговори. Сега, 20 години по-късно, за голяма част от позициите във фирмите, които се смятат за интересни кариерни възможности, се гледа позитивно на опита в компютърните игри. Те вече се разглеждат като набор от натрупани умения за координация, комуникация, екипна работа, аналитично мислене и т. н.“

Според Мартин Кадинов темпото, с което професионалният живот и различните индустрии се развиват в момента, е изключително високо, а игрите могат само да помогнат на нашите възприятия за света и най-вече да бъдат полезни в системата на формалното образование. По думите му, най-голямото предизвикателство пред образованието е, че то все още се опитва да следва тенденциите, вместо да ги изпревари и това го отдалечава от света на технологиите. Има игри, които могат да послужат като урок не само за децата, но и за възрастните, казва Кадинов. Неговият пример е книга-игра, която го накарала да се замисли върху реални проблеми.

Това е книга-игра, в която ти влизаш в обувките на младо момче от ромски произход от София. Лично аз подходих към нея с известно самочувствие. Започнах да я играя, но какъвто и избор да вземах, все излизаше лошо за героя ми. В един случай ме бият, в друг ме ограбват, нощувам в полицията, използват ме, и всичко това накрая ме ядоса. В крайна сметка разбрах, че цялата книга-игра е нагласена и това ме отведе да прочета инструкциите към читателя. Разбрах, че книгата е издадена от НПО, с цел да повиши познаването на реалните предизвикателства пред ромското население. Именно чрез този род игра аз научих по много ефективен и ясен начин за скритото послание на нейните автори.

Още от рубриката
Мария Габриел и Йорданка Фандъкова

София ще бъде цифровата столица на Европа през юни 2018 г.

От 25 до 29 юни 2018 г. в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС София ще бъде домакин на Европейската седмица на цифровизацията и иновациите и на Европейската дигитална асамблея. За събитието българската столица ще събере целия..

публикувано на 12.12.17 в 13:30

Чудото да направиш нещо с ръцете си, да го наситиш с красота и усещане за корени

У нас Св. Спиридон, чийто празник е днес, се приема за покровител на занаятчиите - обущари, тухлари, грънчари, бакърджии. Празнуват също шивачи, тъкачи и др. Независимо, че всеки еснаф има свой светец-закрилник, 12 декември още от Възраждането е..

публикувано на 12.12.17 в 10:40

Зовът на Антарктида

Българската антарктическа експедиция отново се отправи на път към Ледения континент. След дълго и опасно пътуване, поради затруднената ледова обстановка, първата група учени пристигна на 1 декември в базата „Св. Климент Охридски“ на о-в Ливингстън...

публикувано на 11.12.17 в 08:05