Бюджет 2018: щедър на пари, скромен на реформи

Снимка: БТА

След две нощни, скандални и бурни заседания парламентът прие бюджета на страната за следващата 2018 година. Всъщност прие три бюджета – този на социалното осигуряване, на здравната каса и на Републиката. Те се смятат за нещо като връх в законотворческата дейност на Народното събрание за съответната година.

Новото и най-важното сега е, че след близо десет години строги икономии, държавата като че ли поотпусна малко колана и увеличи макар и с малко парите за някои изключително важни сфери – социалното осигуряване и пенсионерите, образованието, сигурността и отбраната, здравеопазването. От общо близо 20 млрд. евро публични разходи, за тези сфери средствата са с 1.7 млрд. евро повече, отколкото отпуснатите за настоящата година.

Много или малко е това, можеше ли повече, за какво ще бъдат похарчени тези пари, какви резултати и последици се очакват от по-големите бюджетни разходи? Все въпроси, на които еднозначни отговори няма и едва ли може да има в иначе пестеливата държава, в която всеки се оплаква, че няма достатъчно пари.

Първото и най-важното, което следва обаче да се каже е, че повечето публични разходи са резултат от по-големите постъпления от данъци и такси в държавните каси. А те са повече, защото икономиката върви на пълна пара, българите консумират с ентусиазъм, износът не изостава и всичко това дърпа нагоре и напред макроикономическите показатели.

Всичко това звучи добре – и помощите за социално слабите, и пенсиите на възрастните ще са повече, и парите за критикуваното от всички и отвсякъде здравеопазване нарастват, и средствата, предназначени за тежко болното образование, се увеличават, ще отпуснат колана и органите за сигурност, и армията. Парите естествено, дори и повече, няма да стигнат за всички нужди и за решаването на всички проблеми в държавата. Учените от авторитетната Българска академия на науките дори вече окачиха черни знамена на сградите на институтите си в знак на траур по повод „смъртта на научните изследвания в страната“ поради липсата на средства.

Възниква въпросът как и за какво ще бъдат изразходвани повечето пари и какво може да се очаква от по-силните финансови инжекции. Нереформираната, неконкурентоспособна и нерентабилна наука в страната е много добър пример, който поставя под съмнение ефективността от държавните субсидии. И това е така, защото не е спазено златното правило, че повече пари се дават срещу реформи. В случая с българския бюджет за догодина трябва да се признае, че за социално-значими реформи се намеква с цифри и с думи доста бегло. Нещо повече, най-нереформираните и най-неадекватните на съвременните изисквания за ефективност, резултати и постижения сфери получават най-големи увеличения на държавните субсидии. Това важи както за социалния сектор, така и за образованието, сигурността, здравеопазването, правосъдието.

Един от най-ефективните начини естествено съпротивляващите се на промените публични институции да бъдат принудени да влязат в час с новите изисквания и потребности на обществото, са парите, които им се отпускат от бюджета. Който плаща, поръчва и музиката, казва една българска поговорка. Реформите обаче са нещо болезнено, имат висока електорална цена и правят хората недоволни. В момента управляващите се радват на одобрение и топли чувства от страна на мнозинството българи, в страната има социален мир, доходите растат, няма реални заплахи отвън. А ако някъде нещо не е както трябва, спешно се реагира и недоволството бързо се потушава с постове, пари и компромисни популистки мерки. Икономическият цикъл е на върха си и това позволява по-голяма щедрост. Експертите обаче предупреждават, че балонът е на път да се спука и приземяването ще бъде твърдо.


Още от рубриката
Валдис Домбровскис не само покани България в „чакалнята”, но и обеща помощ от Европейската комисия

Евро на хоризонта: мираж или реалност?

В България от доста време се говори за приемането на еврото, но нищо конкретно още не е направено за влизането в еврозоната. Бързай бавно – такава изглежда е политиката на българските власти в това отношение, тъй като така или иначе страната е де..

публикувано на 12.12.17 в 09:59

Регионалното развитие и човешките ресурси са слабите места на управляващите, сочи ново икономическо изследване

Институтът за икономически изследвания към БАН представи своя доклад за състоянието на българската икономика 10 години след присъединяването на България към Европейския съюз. Основният извод в него е, че страната ни показва напредък във всички..

публикувано на 11.12.17 в 10:52

Пазарът на имоти в България изпраща много успешна година

2017-а е най-успешната година за имотния пазар в България от цяло десетилетие насам. От 2007-2008 не сме имали такъв позитивизъм на пазара, който, освен в София, беше налице и в другите големи градове и отчасти във ваканционния сегмент , заяви в..

публикувано на 08.12.17 в 11:26