Българите – хем щастливи, хем недоволни

Снимка: архив

Краят на всяка година обикновено е белязан от изобилни проучвания за нагласите, с които хората изпращат старата и посрещат новата година. Тази година особено впечатление направиха данни на изследователския център "Тренд", според които на границата между двете години близо 60 процента от българите са щастливи, но толкова са и недоволните от материалното си положение. Изследването отчита силна зависимост между щастието и възрастта– процентът на щастливите е най-висок сред най-младите, а с напредването на годините делът на щастливите постепенно намалява. Определящите се като щастливи най-често са измежду хората с по-високи доходи и по-високо образование.

Когато стане въпрос за удовлетвореност от живота, като изцяло неудовлетворени се определят едва 10 на сто от всички анкетирани. Над 60 процента от българите не са доволни от стандарта си на живот към момента. Още по-смущаващо е обаче, че 54 процента не очакват това да се промени в следващата година. Оптимистите, които декларират позитивно очакване за промяна, са 21 процента, а крайните песимисти са 16 на сто – те са на мнение, че жизненият им стандарт през идната година ще се влоши. Очакванията за промяна в стандарта на живот също са зависими от възрастта – младите между 18-39 г. са далеч по-оптимистично настроени, за разлика от тези над 60 годишна възраст, сред които две трети не очакват никаква промяна.

Проучването отчита усещане за сигурност по отношение на собственото работно място и това на близките. Само 8 на сто от анкетираните очакват някой от работещите членове на домакинството им да бъде съкратен и 9 на сто смятат, че е вероятно да останат без работа в следващите 12 месеца.

От "Тренд" обаче уточняват, че 37 процента от анкетираните не извършват трудова дейност, като най-голяма част от тези хора са в пенсионна възраст. Сред българите всеки пети твърди, че има спестени пари, а всеки втори смята, че ще живее добре, ако месечният му доход е между 1000 и 2000 лева. Анализаторите коментират, че желаната заплата е по-скоро адекватна на реалностите на пазара на труда. За една четвърт от живеещите в столицата например, където следното заплащане на труда е най-високо, желаният месечен доход е над 2500 лева.

И още един акцент от проучването: при наличие на проблеми с личната сигурност над една трета от всички българи не биха се обърнали към полицията, а към свои близки. Доверие към полицията при решаването на подобни проблеми декларират 58 процента от участвалите в проучването на "Тренд".
Още от рубриката

Българка в Австрия подема кампания за купуване на уред, даващ надежда за нормален живот на хиляди българи с увреждания

Над 680 000 души в България са с трайни увреждания, сочат данните на Националния осигурителен институт за 2017 година. Едва 10 на сто от тях обаче получават шанс и намират своя работа. Това до голяма степен се дължи на нежеланието на..

публикувано на 23.10.18 в 11:24
Генералният директор на БТА Максим Минчев: Провеждането на световен форум на българските медии в Скопие ще бъде полезно и ще подпомогне националната българска политика.

На Световната си среща в Скопие българските медии в чужбина ще искат подкрепа от държавата

Македонската столица Скопие ще бъде домакин на Световна среща на българските медии от 24 до 28 октомври. Представители на близо 40 български медии от 25 държави ще поставят на масата за обсъждане теми като "Различните лица на патриотизма", "Бизнес..

публикувано на 23.10.18 в 10:45

Мария Спасова стана първата българка с място в Менделеевата таблица

Химичният елемент антимон вече ще се свързва с българката Мария Спасова, защото името й беше вписано под същия номер – 51, в периодичната система за млади химици. Това е почет e н списък, въведен по инициатива на Международния съюз по чиста и..

публикувано на 20.10.18 в 08:00