Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Пейзажи със старини” разкрива красивата България в картините от миналия век

БНР Новини
6
Борис Денев – „Търново”, 30-те години на ХХ век

Старинните български сгради и църкви, богатите на културно наследство градове – и всичко това, видяно през очите на художниците от началото на миналия век. Националната художествена галерия повежда посетителите сред красотите, сътворени по нашите земи, не само като съпреживяване чрез изкуството, но и като размисъл – как пазим най-ярките следи на цивилизацията, завещани ни през вековете, и съумяваме ли да ги надградим.

Изложбата „Пейзажи със старини” обединява близо 300 платна, в които художниците творчески интерпретират старинното наследство по нашите земи. Интерес към него проявяват най-напред творците ни през възрожденския период, повлияни от популярния в европейската живопис жанр.




Целта на изложбата е да се покаже жанрът “Пейзажи с български старини”, който се развива от началото на 20-и век и към неговата половина придобива окончателния си вид – обяснява кураторът Доротея Соколова. – Жанрът е свързан с процеса на разкриване, изучаване и опазване на културното наследство, както и със създаването на институциите на новата държава. Освен това, той е оригинален български и не подражава на европейските образци от 17-и-19-и век. Досега този жанр не е показван самостоятелно, така че на изложбата могат да се видят кои са неговите автори и етапите му на развитие.

Художниците са привлечени от знакови български старини – църкви, манастири, къщи в класическите традиции на 19-и век, живописни руини, възрожденските градове, София, Пловдив, Търново, Охрид, Кавала, Созопол, Несебър. А сред авторите на маслените картини, рисунките, акварелите, пастелите и печатната графика изпъкват имената на големите творци от първата половина на 20-и век Петър Морозов, Никола Танев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Иван Милев, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и много други.

Жанрът минава през няколко етапа – най-ранният е свързан с европейската традиция на академичните художници от първото поколение като Антон Митов, Иван Мърквичка и Христо Станчев, последвани от импресионистите и експресионистите – разказва Доротея Соколова. – Ала първата значителна творба, която поставя началото на модерния жанр, оформил се около 1910 г., е „Руината „Света София” на Никола Петров. Разбира се, освен български, художниците рисуват и прочути европейски паметници, но важното е, че те внасят яснота по отношение на такива символи на нашата култура като „Света София”, Боянската църква, Рилския манастир, старинните градове. Важно е да се подчертае, че техните работи не представляват документални картини, а са художествени претворения - индивидуални за различните художници и в различни стилове.

И докато художниците опознават българските старини, пресъздавайки ги върху платното, държавата създава институциите, свързани с изучаването на художественото наследство и културата на неговото опазване. Тази научна страна е представена в изложбата чрез текстове и фотографии – от описания на художествени произведения и старини и предприетото от дейни българи през османското иго за тяхното съхраняване, до проучванията и законите от първите десетилетия на 20-и век. Една от личностите с най-голям принос за опазването на наследството по нашите земи е изкуствоведът Андрей Протич – строител на съвременна България, директор на тогавашния Народен музей, с неоценим принос към създаването на модерните закони за музеите и старините. Не случайно на този голям изследовател с огромен авторитет и дейност е отделена цяла зала в Националната галерия и изложбата е посветена на светлата му личност.

Снимките са предоставени от Националната художествена галерия



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25

Българският вируоз Марио Хосен солист ще изпълни импровизации за цигулка в Скопие

Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..

публикувано на 12.04.24 в 15:37