В традиционните представи на българина периодите на преход от един сезон към друг са добро време за гадания, магически практики и предпазващи ритуали. Затова и народните обичаи в края на календарната година си приличат в определен смисъл. Особено в дните на т. нар. Вълчи празници, които са сред най-опасните в годината. Тогава действат редица забрани – жените не работят, не се използват остри предмети и пр. В някои селища на Северозападна България вярвали, че Вълчите празници завършват на 9 декември, когато според църковния календар почитаме Света Анна, майката на Дева Мария. Народният празник се нарича Света Ана Зимна, както и Анино зачатие, Анино зачакье, Янино зачатие, Аньовден.

Според Светото писание Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Както в много древни култури това се приемало за лош знак и те постоянно отправяли молитви към Бог да ги дари с рожба, като обещавали да му я посветят. Молитвите им били чути и Анна родила момиченце – бъдещата Богородица. Това е отразено и в народния култ към светицата. Света Ана се приема за закрилница на бременните, децата, на брака и семейството, а нейният празник се почита главно от жените. В Търновско майките не работели, за а не боледуват децата им. Същият празник почитали и в Странджанско, но на 22 декември. Наричали го Света Ана или Тъйяна.