Когато допуснем Синът Божий да се роди в нашите сърца, ще започне обновлението ни като личности и общество

В тихата и свята коледна нощ, когато палим светлините на елхата и отваряме подаръците си, ние като че ли забравяме, че сърцата ни са преизпълнени с трепетната радост на празника, именно защото се е родил Спасителят. А Той всяка година ни носи най-безценните си дарове – всеопрощаваща любов и милосърдие, за да се поучим да не съгрешаваме, да се изпълваме с доброта и състрадание, да се отнасяме към ближния с любов.

Дали обаче, увлечени в страстта да пазаруваме, за да зарадваме любимите си хора с най-скъпия подарък и да приготвим за тях най-вкусната трапеза, не пренебрегваме духовния смисъл на празника, който ни е събрал в тази тържествена нощ?




Костадин НушевВ съвременната по-секуларна и отдалечила се от християнските си корени култура коледното време обикновено се свързва с подаръците и празнуването на Новата година – казва богословът Костадин Нушев. Но ако не познаваме своите духовни корени, свързани с вярата и ако не знаем, че зад образа на Дядо Коледа стои личността на Св. Николай Мирликийски – негов първообраз, заради милосърдието и грижата си за децата и бедните; ако не разбираме дълбокия духовен смисъл на това да подаряваме, да извършваме добри дела за бедните, страдащите, самотните и възрастните , както църквата ни призовава в тези рождественски дни – тогава има опасност цялата атмосфера на приповдигнато настроение да се ограничи само до консуматорството и външната форма да измести духовното съдържание на празника.

Празнуването на Рождество Христово започва с приемането на християнството в Римската империя като официална религия. И когато древната езическа култура, почитала на този ден зимното слънцестоене, отстъпва място на новата вяра, настъпва духовното преосмисляне на старите традиции. Така празникът се превръща в специално свещено време, в което човешкият живот се освещава и хората се докосват до дълбоките духовни неща в своето битие.

Светът преди рождението на Божия син е бил много по-нехуманен и суров – разказва богословът. Това се свързва с Римската империя, която успява да обедини политически и цивилизационно тогавашния средиземноморски свят, налагайки властта си с груба сила и дори жестокост – знаем, че самият Иисус Христос е бил осъден от римляните да бъде разпнат на кръст. Затова и идването на Спасителя по времето на император Октавиан Август води до промяна, свързана с вътрешното одухотворяване и облагородяването на човешката култура. И докато светът на старозаветната епоха е познавал като най-висш принцип справедливостта, християнството донася на човечеството един много по-възвишен морал, основаващ се на любовта, човеколюбието и милосърдието. Новата християнска епоха всъщност означава възстановяване на истинското богопочитание и познаване на единия истински Бог, установяване на правда, справедливост, мир и добронамереност между човеците.

За християните Рождество Христово е празник на духовното възраждане, на новото начало. Ние обаче можем да постигнем духовно обновление само ако с истинска вяра и чистота в сърцето приемаме посланията, които донася Иисус Христос като Син Божий, за съвършен морал – моралът на човешката любов и любовта към Бога, смята Костадин Нушев.

Ако пристъпваме с това разбиране и допускаме Синът Божий да се роди в нашите сърца и да огрее с Божествената си истина и любов, тогава ще започне обновлението на нашия личен, семеен и обществен живот – казва още богословът. А ние като общество ще съумеем да открием тази именно универсална ценностна система на християнството, която да ни помогне да се освободим от духовните изпитания, моралната криза, бездуховността и особено апатията – тя често ни завладява с отчуждението, нарастващата агресия, дехуманизацията и цялостната духовна криза в съвременния свят.

Снимки: архив

Още от рубриката

Св. Иван Рилски – закрилникът на България

На 19 октомври православна България почита паметта на своя небесен покровител Св. Иван Рилски. С името му се свързва най-таченият от всички българи манастир, паметник на ЮНЕСКО, съхранил през вековете вярата и духовността на народа. Негов пръв..

публикувано на 19.10.18 в 11:26

Един от първите бойни полети в света е дело на българи

Знаете ли, че един от първите бойни полети в света е на българи? Тяхната история е част от пантеона на българската бойна слава и впечатлява цяла Европа, тъй като до 1912 година единствено Италия, година по-рано, използва самолети по време на..

публикувано на 16.10.18 в 10:25
Заместник-министърът на културата Амелия Гешева, доцент д-р Христо Попов, Н. Пр. посланикът на Гърция Григориос Василоконстандакис и д-р Поликсени Адам-Велени на откриването на изложбата.

Изложба показва сътрудничеството между българските и гръцките археолози

В Археологическия музей в София е подредена изложбата „Гърция – България: Културни мостове за напредък и развитие“. Става дума за 11 постера, които представят трансграничното сътрудничество между двете държави в областта на археологията. Могат да..

публикувано на 11.10.18 в 12:19