Всеки от нас има любима приказка, която в детството родителите са му прочитали преди да заспи. Приказката е оживявала пред любопитните детски очи, благодарение на многоцветните илюстрации, които са истинско богатство в книжките за деца. Няколко поколения са израснали с приказните герои, нарисувани от Вадим Лазаркевич, с характерните образи на Любен Зидаров и с веселите пакостници от „Патиланско царство“, нaрисувани от Стоян Анастасов. Имената на илюстраторите на книгите често остават в сянката на автора и неговите герои, но пък е голяма заслугата им за формирането на естетически вкус сред младите читатели. Добрата илюстрация и хубавото оформление на книгата са първото нещо, което привлича погледа на читателя.

В момента у нас расте и си пробива път едно ново, смело и талантливо поколение млади български илюстратори. Творческият им заряд не признава граници, те използват всякакви модерни техники на рисуване и създават съвременен, неподражаем облик на герои от литературната класика. Примери за това, че новата българска илюстрация се развива и е фактор за успеха на всяка новоиздадена книга, дадоха участниците в тематична дискусия, проведена по време на Софийския международен панаир на книгата. Там публиката научи колко прецизна и отговорна е работата на илюстратора и същевременно как често тя остава подценена от родните книгоиздатели.

Понятията илюстрация и оформление на книгата понякога се използват като взаимозаменяеми, но между тях има огромна разлика. И моето лично наблюдение като издател е, че у нас има прекрасни илюстратори, но много малко добри оформители – казва Манол Пейков, представител на „Жанет-45“, едно от най-авторитетните български издателства и допълва:

Сегашните илюстратори са родени в края на 80-те години на миналия век. Любен Зидаров, който е на 95 години, е доайенът, а след него две поколения липсват в българската илюстрация. Средното поколение липсва като модел на подражание, като естетически стандарт. Така е, защото хората от това поколение на 50, 60- годишните са тръгнали в друга посока. През 90-те години творците от тези професии се пръснаха. Илюстраторите и художниците тогава са се заели да правят живопис, да правят монументална скулптура или да станат графични дизайнери, откъдето да изкарват по-добри пари. Те са излезли от сферата на книгоиздаването и връзката е прекъсната. Това за нас е изгубено поколение. Ние сега се опитваме да строим нещата отначало и затова се обръщаме към такива стари примери на илюстратори, работили през 60-те, 70-те години на миналия век.

Милена Радева е представител на най-младото поколение български илюстратори. Тя е работила върху художественото оформление на детски книги и учебници. Свързала се е с автори и издатели от САЩ, Канада, Австралия, Норвегия, Англия, Сингапур и др. Успявайки да наложи личния си стил и техника, Милена има над 80 илюстрирани книги в цял свят. Тази година Милена Радева е защитила успешно своя докторска дисертация на тема „Българска художествена илюстрация от началото на 40-те до края на 80-те години на ХХ век“. В процеса на подготовката й тя се е сблъскала с липсата на информация и материали в архивите за работата на българските илюстратори през XX в. :

Сега младото поколение върви само по своя път, защото няма онези рамки, каквито е имало онова поколение в миналото – отбелязва Милена Радева. Идеологическите рамки, поставяни от Съюза на художниците, издателствата, критиката и пропагандата и политическата догматика – това при нас го няма. Сега всеки може да се изяви, да потърси издател, да направи изложба, не е нужно да имаш препоръка или връзка. Интернет е безплатен и отворен за всички. Само трябва да поискаш да направиш нещо и не трябва да седиш вкъщи и да чакаш някой да ти звънне на вратата. В докторската си теза разглеждам доайените на българската илюстрация. Изследвах как нещата вървят възходящо до един момент и колко рязко се обръща посоката надолу в периода след 1990 г. Затова дойде идеята да направя сайт „Българска илюстрация“, за да мога чрез него да наблюдавам какво се случва днес с българските художници. Искам така да запълня липсващата информация, защото през последните години тя много лесно се губи. Всичко, което се публикува онлайн, няма как да попадне в архивите на Националната библиотека или Държавния архив, които са двете институции, призвани да пазят паметта, спомена и документацията за това, което се случва. Защото в интернет аз няма как да намеря информация за изложба, състояла се през 1964 г. например.

Снимки: личен архив