Игнажден – Млада година, Млад ден, ново начало…

СнимкаИгнажден е православен и народен празник, който винаги се отбелязва на 20 декември. В църковния календар на тази дата се чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Преданието разказва, че той е детето, което Господ взел на ръце, посочил го на апостолите и казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. Игнатий бил ръкоположен от апостол Петър за епископ на Антиохия. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.

Според християнските традиции от Игнажден започват родилните мъки на Богородица – често срещан мотив и в народните песни, изпълнявани по това време на годината: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. За прадедите ни Игнажден бил началото на новата година. Затова на някои места празникът се нарича Млада година, Млад ден, Нов ден. Известният български етнограф Димитър Маринов дава интересни детайли около етимологията на думата Игнажден. В записките си, направени в началото на ХХ век в Източна България, той цитира възрастни жени, които разказват за празника. „Тия баби искат да кажат, че денят първо се е наричал Идинак, Идинажден, който отпосле се нарекъл Игнат“ – пише Димитър Маринов и обяснява, че идинак (единак) наричат не само началото на годината, но и кончета, теленца и пр., които са навършили една година.




Новото начало, което идва с Игнажден, народът ни посреща с богата обредност, призвана да привлече плодовитост при хора и животни, както и богата реколта на полето и в градината. Не са малко и ритуалите, извършвани за предпазване от болести, домашни и полски вредители, а също – от свръхестествените демонични същества. В Източна България срещу Игнажден е първата кадена вечеря. На постната трапеза присъстват обредни хлябове, сурово жито, цели орехи, лук, туршия.

СнимкаНай-важен е обичаят Полязване, заради който празникът се нарича още Поляз, Полазовден. Вярва се, че по това кой ще влезе пръв в къщата може да се прогнозира каква ще бъде следващата година за семейството. Надявали се полязникът (сплезник, спохождняк) да съчетава здраве, трудолюбие, ведър характер, да бъде почтен, имотен и добър стопанин. На такъв сплез всички се радвали и ако наистина годината се окажела успешна, гледали същият човек да влезе пръв и на следващия Игнажден. Посрещали го с радост, гощавали го и го дарявали.

На този ден не бива да се излиза от къщи. Ако все пак се наложи, човек трябва да се върне с пълни ръце. Някога оставяли слама около вратата и преди да прекрачат прага, взимали по малко от нея. На Игнажден нищо не се изнася от къщи, не се дава назаем или раздава. Стопанките и младите невести не работят женска работа. От този ден започва и подготовката на момците, които ще огласят с песни и наричания нощта срещу Коледа.



Още от рубриката

„Простено да ти е! Прости!“

Сирни заговезни е празник, който винаги се пада в неделя, седем седмици преди Великден. Наричат го още Сирни поклади, Прошчани поклади, Прошка, Прочка, Ората, Сирна запрошка… Това е ден, в който трябва да поискаш прошка от своите близки, но и да..

публикувано на 18.02.18 в 08:10

Българо-чешките проекти на доц. д-р Веселка Тончева

Тя е сред най-известните съвременни учени в областта на етнологията, традиционната обредност, музикалната антропология. Работи в Етнографския институт с музей към БАН. Автор е на статии, монографии, сценарии на телевизионни филми, посветени на..

публикувано на 05.02.18 в 09:05

Перник е готов за „Сурва 2018“

Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция. Игрите с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят..

публикувано на 25.01.18 в 13:09