Игнажден – Млада година, Млад ден, ново начало…

СнимкаИгнажден е православен и народен празник, който винаги се отбелязва на 20 декември. В църковния календар на тази дата се чества паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Преданието разказва, че той е детето, което Господ взел на ръце, посочил го на апостолите и казал: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”. Игнатий бил ръкоположен от апостол Петър за епископ на Антиохия. Завършил живота си мъченически в Рим, където бил хвърлен на лъвовете.

Според християнските традиции от Игнажден започват родилните мъки на Богородица – често срещан мотив и в народните песни, изпълнявани по това време на годината: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. За прадедите ни Игнажден бил началото на новата година. Затова на някои места празникът се нарича Млада година, Млад ден, Нов ден. Известният български етнограф Димитър Маринов дава интересни детайли около етимологията на думата Игнажден. В записките си, направени в началото на ХХ век в Източна България, той цитира възрастни жени, които разказват за празника. „Тия баби искат да кажат, че денят първо се е наричал Идинак, Идинажден, който отпосле се нарекъл Игнат“ – пише Димитър Маринов и обяснява, че идинак (единак) наричат не само началото на годината, но и кончета, теленца и пр., които са навършили една година.




Новото начало, което идва с Игнажден, народът ни посреща с богата обредност, призвана да привлече плодовитост при хора и животни, както и богата реколта на полето и в градината. Не са малко и ритуалите, извършвани за предпазване от болести, домашни и полски вредители, а също – от свръхестествените демонични същества. В Източна България срещу Игнажден е първата кадена вечеря. На постната трапеза присъстват обредни хлябове, сурово жито, цели орехи, лук, туршия.

СнимкаНай-важен е обичаят Полязване, заради който празникът се нарича още Поляз, Полазовден. Вярва се, че по това кой ще влезе пръв в къщата може да се прогнозира каква ще бъде следващата година за семейството. Надявали се полязникът (сплезник, спохождняк) да съчетава здраве, трудолюбие, ведър характер, да бъде почтен, имотен и добър стопанин. На такъв сплез всички се радвали и ако наистина годината се окажела успешна, гледали същият човек да влезе пръв и на следващия Игнажден. Посрещали го с радост, гощавали го и го дарявали.

На този ден не бива да се излиза от къщи. Ако все пак се наложи, човек трябва да се върне с пълни ръце. Някога оставяли слама около вратата и преди да прекрачат прага, взимали по малко от нея. На Игнажден нищо не се изнася от къщи, не се дава назаем или раздава. Стопанките и младите невести не работят женска работа. От този ден започва и подготовката на момците, които ще огласят с песни и наричания нощта срещу Коледа.



Още от рубриката

Предстои вторият национален конкурс „Пазители на българското“

Младият Костадин Михайлов сбъдва мечтите си не само като изкусен странджански певец. Преминал през детската школа „Нестинарче“ под ръководството на известната народна изпълнителка Златка Ставрева, той е завършил музикалната паралелка на СОУ „Добри..

публикувано на 02.11.18 в 08:00

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Срещи с българския фолклор в Попово

Попово е домакин на II н ационална фолклорна среща "Автентичност и съвремие" , организирана от сдружение "Цветница". В миналогодишното издание се включиха повече от 700 изпълнители на хубавата народна песен, а сега се очакват дори повече участници, като..

публикувано на 29.09.18 в 08:00