Род-семейство-отечество: фамилиите, превърнали Пловдив във вечния български град

„Род-семействоо-отечество” е темата на традиционния луксозен календар на Историческия музей-Пловдив за 2018 г. Стилното издание представлява единство на текст и образи от миналото, превърнали се в символи на града под тепетата. Надникваме в календара с директора на музея Стефан Шивачев:




Този календар стана една добра традиция за пловдивчани и за всички хора, които обичат нашия град, за тези, които са пръснати по света и харесват историята на Пловдив. Миналата година показахме паметни за града места – площади, улици, различни квартали, а тази година темата е „Род-семейство-отечество”. В календара отдаваме дължимото на тези фамилии, които идват в Пловдив през първото десетилетие на XIX век от Средногорието, Стара планина, Родопите, Македония. Тук те намират великолепна почва за изява. Натрупват богатство и се утвърждават като водещи в занаятчийския еснаф и търговията от Измир до Виена и Манчестър. Именно тези фамилии започват борбата за утвърждаване на българщината в този край. През XIX век Пловдив е ориенталски град с преобладаващо мюсюлманско население, а православните жители се гърчеят. Именно тези фамилии, дошли от възрожденски градчета, застават начело на  борбата за българското. Още през 1849 г. те предлагат българско име на града – Пловдив. Дотогава са го наричали с турското име Филибе или с гръцкото Филипопол. Впоследствие те финансират изграждането на православни храмове, които и днес са гордост за града ни. Създават и епархийското  училище – в него се обучават преподавателите за училищата по цяло Българско. Издадени са повече от хиляда учебници и помагала, които стават основата на новобългарското образование по нашите земи. Мисля, че в календара успяхме да постигнем единство между историческата фотография и ценната информация за тези големи българи.

Когато се заселват в града, представителите на тези фамилии са само с килийно образование, получено в черкви и манастири, но децата им получават европейско образование и много от тях оглавяват стопанския и политическия живот на свободна България. Сред тях има изявени политици, кметове, лекари, инженери и архитекти. Няколко конкретни примера откроява Стефан Шивачев:

Д-р Константин Стоилов е първият българин, доктор по право, завършил в Германия, специализирал във Франция и става министър-председател на България два пъти – през 1887 и 1894-1899 г. Иван Евстатиев Гешов завършва търговски науки в Манчестър и е многократно министър и министър-председател на България през 1911-1913 г. Иван Стефанов Гешов също завършва в Манчестър и е един от най-успешните кметове на Пловдив, след това дипломат. Второто и трето поколение на тези пловдивски фамилии са част от хората, които с право наричаме „строители на съвременна България“.

Празничният календар пресъздава духа на Пловдив от миналото и неговото, съхранено и до днес, очарование. Разказва за родолюбците, които са се завръщали тук, за да приложат на българска земя наученото в чужбина.

Още от рубриката

България се преклони пред паметта на Ботев

България тържествено отбеляза 170-та годишнина (6 януари 1848 г.) от рождението на Христо Ботев – гениален   поет и един от най-обичаните ни национални герои. Той загива през 1876 година в Априлското въстание срещу господството на..

публикувано на 08.01.18 в 12:28

Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя. В България Ивановден е един от най-тачените празници от..

публикувано на 07.01.18 в 08:00

В нощта срещу Богоявление водата спира за миг неподвижна, за да се пречисти

След големите празници в края на годината празничното настроение за българите продължава с отбелязването на един от най-тачените зимни празници – Богоявление. Този светъл ден, известен още като Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос в река..

публикувано на 06.01.18 в 08:00