Честита Нова година и на многая лета!

Празник е! Време за благопожелания, подаръци и хубава музика. Ако сте почитатели на изкуството, без което животът би бил грешка (според Ницше), със сигурност ще оцените вдъхновените изпълнения, които подбрахме за вас. Те са на музиканти от различни поколения. Повечето от тях живеят в чужбина от десетилетия, но никога не са прекъсвали връзка с родината и, където и да са, продължават да работят за българската култура.

Снимка
Сред тях несъмнено са цигуларят Веско Ешкенази – концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър-Амстердам и пианистът Людмил Ангелов – основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо, както и на Международния музикален фестивал „Пиано Екстраваганца“ в София.

Por una cabeza от Карлос Гардел е пиеса от техния успешен съвместен албум „Танго“, издаден през 2016 г.




СнимкаПреди дни Александрина Пендачанска за първи път се представи в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини на сцената на Софийската опера. Така звездното българско сопрано добави още един незабравим артистичен образ към близо 70-те роли в репертоара си.

Нека припомним, че дебютът ѝ на сцената е на 17-годишна възраст с концертно изпълнение на ария на Виолета от I действие на операта „Травиата“ от Верди.




СнимкаПрез изминалата година пианистката Пламена Мангова покори нови световни сцени, но не пропусна да блесне и в столичната зала „България“, заедно със Софийска филхармония под диригентството на Гилбърт Варга (Великобритания). Нека припомним, че точно преди десетилетие тя спечели второ място на престижния клавирен конкурс „Кралица Елизабет“ в Белгия. Оттогава Пламена получи още редица големи награди и осъществи многобройни успешни проекти.

Сред записите с нейно участие подбрахме фрагмент от Концерт за пиано и оркестър № 9 от Моцарт, заедно с Пловдивска филхармония с диригент Георги Димитров.




СнимкаМузиката изразява това, което не може да се каже с думи, както и това, което не може да се запази с мълчание – пише през ХIХ в. френският литературен класик Виктор Юго. С интелекта си на мислител и интуицията на артист Юго формулира едно от „космическите“ състояния, постигани чрез интерпретацията – свободата пръв „да съобщиш“ нещо чрез музиката, независимо колко изпълнители преди теб са опитвали да направят същото. Това преимущество се дава на най-талантливите, независимо кога са се появили на сцената. Непознат на широката публика, Петър Делчев е единственият български цигулар, спечелил два пъти място сред лауреатите на международния конкурс „Паганини“ в Генуа – на 17- и на 18-годишна възраст. Тогава критиците го наричат „новия Паганини“, „младия Хайфец“, „целунат от Бога“… След това животът му поднася неприятни изненади. По здравословни причини не свири отдавна, през последните години живее в Италия. Записите, които е оставил, говорят за невероятното му дарование.

Младост, естетика, професионализъм са съхранени в „Интродукция и рондо капричиозо“ от Сен-Санс – регистрация от концерт в несъществуващата вече камерна зала „Славейков“ в София. Датата е 26. 12. 1969 г., на рояла е Златка Арнаудова.




Традиционните концерти на СО на БНР в края на всяка година са пъстра мозайка от световни шедьоври, интерпретирани с емоция и професионализъм. Записите, които подбрахме са от 1 януари 2013 г. когато диригент на оркестъра е Емил Табаков. В програмата на концерта, състоял се в зала № 1 на НДК, бяха включени повече от 20 шедьовъра от различни епохи.

От тях избрахме „Кан-кан“ из оп. "Орфей в ада" на Офенбах, „Български танц“ от Емил Табаков и класическата българска пиеса „Нестинарско хоро“ от танцовата драма „Нестинарка“ от Марин Големинов.

Снимка










Снимка

Едва ли си представяме български празник без православното „Многолетствие“ от Дмитрий Бортнянски и прекрасното изпълнение на Борис Христов. С промяна в оригиналния текст великият бас превръща песнопението в молитва за благоденствието на благочестивия и православен български народ, който да бъде съхранен „на многая лета“… В началото на 40-те години на м. в. младият Борис Христов, юрист по образование, е сред певците на мъжкия хор „Гусла“. На Богоявление през 1942 г. е паметната му среща с цар Борис III. Монархът пожелал някой от хористите да изпълни песен. Помолили Борис Христов да го стори и той така впечатлява публиката, че по-късно царят препоръчва да му бъде отпусната стипендия за обучение в Италия. След 1944 г. Борис Христов не е допускан в България повече от 20 години. Едва през втората половина на 70-те настъпва промяна в отношението на социалистическото държавно ръководство. И Борис Христов записва православна богослужебна музика в любимия си „Св. Александър Невски“, заедно със Смесения хор при храма. Покорил световните сцени, превърнал се в еталон за майсторство и професионализъм, Борис Христов е извън себе си от радост и споделя, че това е един от най-вълнуващите моменти в живота му.

„Многолетствието“, записано по онова време, се превръща в част от новогодишния празник и вече десетилетия се излъчва в първите минути на новата година. Звучи в национален ефир веднага след химна на Република България.




Снимки: архив
Още от рубриката
Дора Делийска

Концерт, посветен на националния празник на Унгария

Произведения от Ференц Лист, Золтан Кодай и Бела Барток ще прозвучат на 20 октомври под палката на известния унгарски диригент Габор Холерунг. Концертът на Софийската филхармония е посветен на Деня на революцията и борбата за свобода от 1956..

публикувано на 18.10.18 в 13:09

Цигулари от 6 държави участват в Международния конкурс „Недялка Симеонова“ в Хасково

Млади цигулари от България, Сърбия, Молдова, Русия, Турция и Китай са участниците в 43-тото издание на Музикалните дни и Международния конкурс за инструменталисти, носещ името на прочутата българска цигуларка  Недялка Симеонова.Изпълнениятасе оценяват от..

публикувано на 18.10.18 в 12:17
Лауреатите на конкурса: Мария Ирел – II награда, Петър Карагенов, Пейксин Ли, Михаил Михайлов, Боян Савов – III награда, Светлана Иванова – III награда и Петя Петрова

Павел Герджиков: Талантливи изпълнители, на които пожелавам блестяща кариера

Панчо Владигеров (1899 – 1978) е роден в Цюрих, учи в София и Берлин, но е израснал в Шумен – града, в който се завръщал почти всяко лято, за да намери спокойствие и да твори. Повече от четвърт век фондацията, носеща името на българския класик,..

публикувано на 17.10.18 в 13:06