След големите празници в края на годината празничното настроение за българите продължава с отбелязването на един от най-тачените зимни празници – Богоявление. Този светъл ден, известен още като Йордановден, възпоменава кръщението на Иисус Христос в река Йордан. Има поверие, че в нощта срещу Йордановден – 6 януари, водата във всички реки, извори, езера спира за миг неподвижна, за да се пречисти. И после добива голяма очистителна сила.В навечерието на Богоявление, както и на самия празник, се извършва т. нар. Велик или Йордански водосвет.



Водата се освещава чрез потапяне на кръста, символ на победата на Иисус Христос над смъртта. По време на богослужението се освещават символично и всички води по земята. Старите хора казват, че ако времето е ясно и кръстът замръзне във водата, годината ще бъде благодатна и плодородна. Според църковното поверие, богоявленската вода има мощна пречистваща сила, затова след водосвета българите освещават домовете си с нея, за да прогонят тъмните сили.



В България, след тържествената литургия, на площада пред Светия Синод се освещават бойните знамена и военните части. Традицията води началото си от времето на цар Симеон Велики, когато преди битката при Ахелой през 917 година българските знамена и войни са благословени с богоявленската вода.



Според Православната ни църква Богоявленската вода се използва за прогонване на душевна и телесна нечистота, затова всички вярващи си вземат от нея, за да я използват през цялата година при страдания на душата и тялото. На Богоявление, след литургията, свещеникът повежда миряните към близкия водоем, за да го освети. Там той хвърля кръста и въпреки ниските януарски температури млади и стари се надпреварват да го извадят от водата.



По стара традиция мъжете в подбалканския град Калофер, пременени в народни носии, нагазват в ледените води на река Тунджа, за да изиграят прочутото в цялата ни страна мъжко хоро.

В народните вярвания Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни (от 25 декември до 6 януари). Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Снимки: БГНЕС