Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

Снимка: БГНЕС

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя.

Снимка

В България Ивановден е един от най-тачените празници от древността до днес. Иван означава „Божия благодат”, но за българите това е името на покровителя на българския род – Свети Иван Рилски, то е символ на вярата, националния дух, патриотизма и българщината. На този ден си припомняме славата на великите български царе с името Иван – Иван Асен II, Иван Шишман, Иван Срацимир, Иван Александър.

Иван е славянската форма на гръцкото Йоан – най-популярното мъжко име в християнския свят. Носили са го 23-ма папи, крале на Унгария, Полша, Португалия, Франция, Русия, български владетели. Наред с английския John (Джон) и френския Jean (Жан), застават неговият турски съименник Yahya (Яхия), арабският يحيى (Яхия). И не само. Това име носят и далеч на изток – на китайски мандарин YueHa (Юехан), на тайвански Iok-hān (Йок-хан), та дори на японски (Йохане).

Днес 300 хиляди българи отбелязват Ивановден и както на Йордановден всички празнуват, така и Ивановден се е превърнал в общонароден празник поради големия брой именици.

Също като Йордановден и Ивановден е празник, свързан с дълбоката българска символика. Т. нар. мръсни дни (от Рождество до Богоявление) са отминали и всички се изпълват с надежда за по-добри времена и сбъдване на най-съкровените мечти.

Снимка: sabori.bg
Къпането за здраве продължава, като на Ивановден ергените къпят момите, младоженките и малките момиченца до 1 г., за да се пречистят и те с осветената богоявленска вода. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, печена луканка, свински ребра със зеле. Имен ден празнуват всички, които носят името Йоан, Иван и техни производни.
Още от рубриката

Останките от римската баня в центъра на Добрич отново привличат посетители

В центъра на Добрич се намира паметник на културата, който е частица от древната история на област Добруджа. Става въпрос за останки от сградата на римска баня, която   най-вероятно е обслужвала вилата на богат римлянин . Върху останките от градежа ясно..

публикувано на 08.07.18 в 10:35
Музикалният хор при българската девическа гимназия „Св. Благовещение“ в Солун 1911

Българите в Солун – част от историята на България и Гърция

В столицата бе представен албумът „Солун и българите – история, памет, съвремие”, което е част на проект по тази тема, реализиран от Института за балканистика към БАН съвместно с Държавна агенция „Архиви” и други институции. Проектът има..

публикувано на 02.07.18 в 12:40

Тракийско светилище изненада археолозите на остров „Свети Тома“

Голямо тракийско светилище откриха археолозите на НИМ на остров Свети Тома край Созопол. На западния бряг на острова екипът намерил две ритуални ями от Късножелязната епоха, но броят им вероятно е по-голям. Те били използвани от траките след V век пр...

публикувано на 30.06.18 в 07:55