Ивановден – празник, свързан с дълбоката българска символика

Снимка: БГНЕС

На 7 януари Българската православна църква почита паметта на св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, наречен още Предтеча, защото подготвял хората за идването на Спасителя.

Снимка

В България Ивановден е един от най-тачените празници от древността до днес. Иван означава „Божия благодат”, но за българите това е името на покровителя на българския род – Свети Иван Рилски, то е символ на вярата, националния дух, патриотизма и българщината. На този ден си припомняме славата на великите български царе с името Иван – Иван Асен II, Иван Шишман, Иван Срацимир, Иван Александър.

Иван е славянската форма на гръцкото Йоан – най-популярното мъжко име в християнския свят. Носили са го 23-ма папи, крале на Унгария, Полша, Португалия, Франция, Русия, български владетели. Наред с английския John (Джон) и френския Jean (Жан), застават неговият турски съименник Yahya (Яхия), арабският يحيى (Яхия). И не само. Това име носят и далеч на изток – на китайски мандарин YueHa (Юехан), на тайвански Iok-hān (Йок-хан), та дори на японски (Йохане).

Днес 300 хиляди българи отбелязват Ивановден и както на Йордановден всички празнуват, така и Ивановден се е превърнал в общонароден празник поради големия брой именици.

Също като Йордановден и Ивановден е празник, свързан с дълбоката българска символика. Т. нар. мръсни дни (от Рождество до Богоявление) са отминали и всички се изпълват с надежда за по-добри времена и сбъдване на най-съкровените мечти.

Снимка: sabori.bg
Къпането за здраве продължава, като на Ивановден ергените къпят момите, младоженките и малките момиченца до 1 г., за да се пречистят и те с осветената богоявленска вода. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, печена луканка, свински ребра със зеле. Имен ден празнуват всички, които носят името Йоан, Иван и техни производни.