Как преосвещаването на една българска църква в Истанбул доби политически привкус

Снимка: БТА

Преосвещаването на реставрираната българска църква „Св. Стефан“ в Истанбул събра тази неделя, едновременно и на едно място, не само религиозни, но и политически лидери от България и Турция. На церемонията в храма бяха българска официална делегация, водена от премиера Бойко Борисов, президентът и премиерът на Турия Реджеп Ердоган и Бинали Йълдъръм, вселенският патриарх Вартоломей I, българският патриарх Неофит, главният мюфтия в България Мустафа Хаджи...

Словата и на религиозните, и на светските фигури, съдържаха послания с политически елементи, които на фона на започващото българско председателство на Съвета на ЕС придобиват специфичен нюанс. Патриарх Неофит изтъкна, че обновяването на Божия храм е достигнато „благодарение на добросъседските отношения и доброплодното сътрудничество между нашите страни“. Досега сред приоритетите на председателството не е споменавано нормализирането на отношенията между ЕС и Турция, но в Истанбул премиерът Бойко Борисов заяви, че България може да настоява, или дори да посредничи за подобно развитие. Дали това бе жест на куртоазия от страна на премиера, предизвикан от упреците на Анкара, че програмата на българското председателство игнорира Турция – издига на преден план евроинтеграцията на Западните Балкани, но не и нейната, дали Борисов просто повтори едно намерение, което е споделял и преди това, или пък става въпрос за нещо друго, тепърва предстои да узнаем.

В словата на церемонията в храма „Св. Стефан“ и в изявления след това около пожеланията за нормализиране на отношения между Турция и ЕС многократно бяха изтъквани като пример толерантността и добросъседството между България и Турция, въпреки наличието на различия и между тях. Президентът Ердоган посочи, че „лошите спомени“ от историята не бива да засенчват съвременните отношения, а премиерът Йълдъръм, че в последните години България и Турция дори са показали, че проблемите не ги разделят, а свързват. В частност последното твърдение вероятно тепърва ще се коментира в България с резерви, включително и от националистически настроените партньори на управляващата коалиция.

Президентът Ердоган даде да се разбере, че очаква реципрочност от България в реставрирането или поддръжката на исторически обекти, изградени от Османската империя на нейна територия. В този контекст държавният глава спомена, че с удоволствие би участвал и в откриване на реставрацията на единствената джамия в София.

Политическите оттенъци на преосвещаването на църквата „Св Стефан “ доминират и в информациите на днешния български печат. В. „Сега“ поставя в заглавие например че „Борисов обеща да работи за стопляне на отношенията ЕС – Турция“. В интервю за БНТ днес сутринта външният министър Екатерина Захариева не изключи по време на българското председателство на ЕС да се състои и среща за отношенията с Турция, макар и засега такава да не е предвидена. И се аргументира с тезата, че не може да има успешна борба с тероризма и охрана на външните граници на ЕС, ако Турция не е освен съюзник в НАТО и близък партньор на ЕС

Още от рубриката

България приветства решението на парламента в Скопие за промяна на името на Македония

С квалифицирано мнозинство от две трети - 80 от общо 120 депутати, парламентът в Скопие  прие поправки в конституцията, за да може страната да промени името си на Република Северна Македония. Смяната на името, договорена с Гърция в Преспанския договор от юни..

обновено на 20.10.18 в 14:07

Социалистите искат за трети път тази година вот на недоверие към кабинета „Борисов 3“

Вчера, 15 октомври, левицата внесе трето за 2018г. искане за вот на недоверие към правителството. Първото бе предявено в началото на българското председателство на Съвета на ЕС през януари заради обвинения в корупция, но не мина. Вот за недоверие..

публикувано на 16.10.18 в 10:58

Започна окончателно съгласуване на новия Закон за вероизповеданията между политици и духовници

В четвъртък парламентът прие на първо четене два проекта на закони за вероизповеданията. Идеята на депутатите е в бъдещия нов Закон за вероизповеданията да бъдат защитени традиционните такива и да се елиминират възможностите за радикализация на..

публикувано на 12.10.18 в 13:05