За иконите и техните символи в българското изкуство

Дечко Узунов, „Автопортрет със светци“

До 4 февруари в Софийската градска художествена галерия може да се види една изследователска изложба „Символ и образ в модерното българско изкуство”. Експозицията е посветена на иконата и нейното отражение в светското художествено творчество, като изложените творби са повече от сто.


Темата за присъствието на иконата в съвременното изкуство или по-скоро в модерното изкуство, в светските произведения, ме вълнува от почти около година и половина, обяснява кураторът на изложбата Любен Домозетски. През цялото това време се занимавах с издирването на автори, които след Освобождението от османска власт започват да представят икони по един или друг начин. Било то икона като част от интериор, като част от пейзаж, или като част от ритуал, който е показан в произведението. Или пък иконата като отправна точка за нови образи, например през 20-те години, когато те са особено популярни в българското светско изкуство. И всъщност така се стигна до подбора на тези произведения.

Лика Янко, „Мадона“ и „Златната църква“
Творбите в експозицията са създадени в периода от Освобождението на България от османска власт (1878 г.) до 1989-а. Доколко и как авторите след Освобождението са повлияни от средновековните и възрожденските творци?

В отделни периоди има засилване на интереса към средновековното изкуство. Ако погледнем към някои от най-ранните автори – чужденци, идвайки в България, те са впечатлени от старините, които откриват и ги представят по един или друг начин с една етнографска описателност. За тях е важно всичко – от най-малкия детайл върху шарените носии на местното население до най-малкия детайл в оформлението на един християнски балкански храм, включително изобразяването на икони по стените на църквите и иконите от олтарната преграда.

Данаил Дечев, „Св. Атанас“ и Стефан Баджов, „Църковен интериор“
Любен Домозетски дава пример с един от най-ярките творци в Следосвобожденска България чехът Иван Мърквичка, който в една от картините си представя молебен с гергьовско агне. За Иван Мърквичка е важен всеки детайл – от елементите върху носията и това, че върху главата на агнето са поставени две горящи свещи, до оформлението на интериора. Зад гърба на свещеника всъщност се показва икона. Тоест, тази икона присъства в храмовото пространство и е част от едно цяло, пресъздаващо храмовия интериор и религиозния живот на балканските народи.

Други представени в изложбата чуждестранни автори са австрийският художник Йозеф Обербауер и чехът Йозеф Питер, които рисуват живота в стара София.

Борис Денев, „Интериор - църква“ и Яким Банчев, „Пред олтара“
Можем да си представим как изглежда София в края на XIX век скоро след Освобождението. Модерните сгради са много малко, улиците не са павирани, кални. Сградите са едноетажни, ниски, схлупени. И сред тях са запазени някакви старини от различен период. Има джамии, има църкви, има катедралния храм „Св. София”, ротондата „Св. Георги”. И чуждестранните автори са впечатлени от тази балканска реалност, която е много различна от това, с което те са свикнали.

Друг контекст, в който иконата се проявява, е при представянето на картини с исторически характер, които са свързани със средновековното и възрожденското ни минало, а и с темата за зографите. Това са теми, които доста вълнуват художниците посочва Любен Домозетски. Иконата присъства например в композиция, свързана с Второто българско царство и столицата му – Търновград. Или тя бди до главата на очакващата майка. Или пък възрожденският герой е уподобен на воин на кон, побеждаващ злото под формата на змей. Всичко това са теми, които кураторът е опитал да проследи в експозицията.

Любен Гайдаров, „Зограф“ и Цанко Лавренов, „Търново по време на Второто българско царство“
След Освобождението българското религиозно изкуство тръгва по пътя на академизма – по-натуралистично представяне на образите, без онзи плоскостно декоративен характер, казва изкуствоведът. Любопитен детайл е, че през 20-те години на ХХ в. в светското изкуство има обръщане към естетиката на средновековната икона – все повече модерните автори се вълнуват от византийското изкуство и иконопис, от стенописите, ръкописите и т. н. Това е много силно повлияно от стремежа за модернизиране на българското изкуство чрез търсене на един национален облик,подчертава кураторът. Като пример той посочва изтъкнати родни художници като Иван Милев и Иван Пенков, работили през 20-те години на миналия век.

Като говорим за влиянието на иконописта върху светското изкуство, не бива да забравяме и въздействието на художествения език – включването на ореоли, злато, по-линеарно и плоскостно-декоративно представяне на формата. Всичко това, разбира се, има свой дълбок смисъл и този знаков език не е случаен и не се дължи на някакво хрумване на зографа. Именно тези специфики, характерни за средновековното изкуство, понякога впечатляват авторите – отбелязва Любен Домозетски.

Снимки: Венета Павлова и sghg.bg
Още от рубриката

Павел Васев: Традицията на културните връзки е най-перспективната посока за развитие на двустранните отношения между Русия и България

Вече 30 години Българският културен институт (БКИ) в Москва изпълнява своята мисия за популяризиране на българските културни достижения в Русия. Институтът е създаден през 1988 година, когато на 19 януари правителствата на двете страни подписват..

публикувано на 19.01.18 в 14:36

Яворов е в душите на всички търсещи

Наскоро отбелязахме 140 годишнината от рождението на Пейо Яворов, един от най-обичаните български поети, който не спира да привлича търсещите души. Неговата драматична съдба често предизвиква любопитството на широката публика, а за любителите на..

публикувано на 19.01.18 в 12:08

България дава 300 000 евро за ремонт на Българския културен дом в Будапеща

Правителството отпусна 300 000 евро за обновяване и разширяване на Българския културен дом в Будапеща. Българският културен дом в унгарската столица, открит през 1957 г. и построен с дарения на семействата на българските градинари в Унгария, се е..

публикувано на 17.01.18 в 12:27