За иконите и техните символи в българското изкуство

Дечко Узунов, „Автопортрет със светци“

До 4 февруари в Софийската градска художествена галерия може да се види една изследователска изложба „Символ и образ в модерното българско изкуство”. Експозицията е посветена на иконата и нейното отражение в светското художествено творчество, като изложените творби са повече от сто.


Темата за присъствието на иконата в съвременното изкуство или по-скоро в модерното изкуство, в светските произведения, ме вълнува от почти около година и половина, обяснява кураторът на изложбата Любен Домозетски. През цялото това време се занимавах с издирването на автори, които след Освобождението от османска власт започват да представят икони по един или друг начин. Било то икона като част от интериор, като част от пейзаж, или като част от ритуал, който е показан в произведението. Или пък иконата като отправна точка за нови образи, например през 20-те години, когато те са особено популярни в българското светско изкуство. И всъщност така се стигна до подбора на тези произведения.

Лика Янко, „Мадона“ и „Златната църква“
Творбите в експозицията са създадени в периода от Освобождението на България от османска власт (1878 г.) до 1989-а. Доколко и как авторите след Освобождението са повлияни от средновековните и възрожденските творци?

В отделни периоди има засилване на интереса към средновековното изкуство. Ако погледнем към някои от най-ранните автори – чужденци, идвайки в България, те са впечатлени от старините, които откриват и ги представят по един или друг начин с една етнографска описателност. За тях е важно всичко – от най-малкия детайл върху шарените носии на местното население до най-малкия детайл в оформлението на един християнски балкански храм, включително изобразяването на икони по стените на църквите и иконите от олтарната преграда.

Данаил Дечев, „Св. Атанас“ и Стефан Баджов, „Църковен интериор“
Любен Домозетски дава пример с един от най-ярките творци в Следосвобожденска България чехът Иван Мърквичка, който в една от картините си представя молебен с гергьовско агне. За Иван Мърквичка е важен всеки детайл – от елементите върху носията и това, че върху главата на агнето са поставени две горящи свещи, до оформлението на интериора. Зад гърба на свещеника всъщност се показва икона. Тоест, тази икона присъства в храмовото пространство и е част от едно цяло, пресъздаващо храмовия интериор и религиозния живот на балканските народи.

Други представени в изложбата чуждестранни автори са австрийският художник Йозеф Обербауер и чехът Йозеф Питер, които рисуват живота в стара София.

Борис Денев, „Интериор - църква“ и Яким Банчев, „Пред олтара“
Можем да си представим как изглежда София в края на XIX век скоро след Освобождението. Модерните сгради са много малко, улиците не са павирани, кални. Сградите са едноетажни, ниски, схлупени. И сред тях са запазени някакви старини от различен период. Има джамии, има църкви, има катедралния храм „Св. София”, ротондата „Св. Георги”. И чуждестранните автори са впечатлени от тази балканска реалност, която е много различна от това, с което те са свикнали.

Друг контекст, в който иконата се проявява, е при представянето на картини с исторически характер, които са свързани със средновековното и възрожденското ни минало, а и с темата за зографите. Това са теми, които доста вълнуват художниците посочва Любен Домозетски. Иконата присъства например в композиция, свързана с Второто българско царство и столицата му – Търновград. Или тя бди до главата на очакващата майка. Или пък възрожденският герой е уподобен на воин на кон, побеждаващ злото под формата на змей. Всичко това са теми, които кураторът е опитал да проследи в експозицията.

Любен Гайдаров, „Зограф“ и Цанко Лавренов, „Търново по време на Второто българско царство“
След Освобождението българското религиозно изкуство тръгва по пътя на академизма – по-натуралистично представяне на образите, без онзи плоскостно декоративен характер, казва изкуствоведът. Любопитен детайл е, че през 20-те години на ХХ в. в светското изкуство има обръщане към естетиката на средновековната икона – все повече модерните автори се вълнуват от византийското изкуство и иконопис, от стенописите, ръкописите и т. н. Това е много силно повлияно от стремежа за модернизиране на българското изкуство чрез търсене на един национален облик,подчертава кураторът. Като пример той посочва изтъкнати родни художници като Иван Милев и Иван Пенков, работили през 20-те години на миналия век.

Като говорим за влиянието на иконописта върху светското изкуство, не бива да забравяме и въздействието на художествения език – включването на ореоли, злато, по-линеарно и плоскостно-декоративно представяне на формата. Всичко това, разбира се, има свой дълбок смисъл и този знаков език не е случаен и не се дължи на някакво хрумване на зографа. Именно тези специфики, характерни за средновековното изкуство, понякога впечатляват авторите – отбелязва Любен Домозетски.

Снимки: Венета Павлова и sghg.bg
Още от рубриката

Със “Закуска в ателието” Атанас Хранов ни кани на разходка в своя духовен лабиринт

В новата си изложба художникът Атанас Хранов открехва своето ателие – онова най-съкровено духовно обиталище, от което в утринта струи мистична светлина. “Закуска в ателието” размива границите между въображаемо и реалност и понякога оставя..

публикувано на 25.04.18 в 11:28

Елисавета Багряна – една от вечните българки

Тази година отбелязваме 125 години от рождението на прочутата българска поетеса Елисавета Багряна ( родена на 29. 04. 1893 г. ) . По този повод в Столична библиотека бе открита изложбата „Аз – Багряна”. Експозицията е част от кампанията..

публикувано на 18.04.18 в 11:47

Фотографът Никола Михов изследва защо Мона Лиза се превръща в „звезда“ на селфи манията

Селфи с Мона Лиза е хитът сред световните туристи, които посещават Лувъра и попадат в плен на загадъчната усмивка на шедьовъра на Леонардо. Ако преди десетилетия реакциите са били просто съзерцание или нищо, днес селфи манията отбелязва милиарди лични..

публикувано на 14.04.18 в 08:05