Българо-чешките проекти на доц. д-р Веселка ТончеваДжаз

Снимка: личен архив

Тя е сред най-известните съвременни учени в областта на етнологията, традиционната обредност, музикалната антропология. Работи в Етнографския институт с музей към БАН. Автор е на статии, монографии, сценарии на телевизионни филми, посветени на фолклора. Изследва музикалните традиции на малцинствата у нас, а също и на българите извън страната. Преди десетина години, по време на специализация в Института за музикално-фолклорни изследвания към Университета за музика и изпълнителско изкуство-Виена, Австрия, тя работи по проект на тема „Българите във Виена – музикален фолклор и национална идентичност“. Повече от десетилетие посвещава на българските общности в Албания. В поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ представя историята, религията, музикалната идентичност на нашите сънародници там. Научните трудове на Веселка Тончева се оказаха фактор за официалното признаване на българските малцинства от страна на Република Албания. През последните години, с помощта чешки институции, тя издава двуезични книги, посветени на българския фолклор.




СнимкаЕдно много интересно издание, на което аз съм автор, се появи миналата година – разказва доц. Тончева. „Български музикално-фолклорни диалекти бе създадено по инициатива на чешкото сдружение „Заедно“, обединяващо българите, които живеят в Чехия. Главният двигател е Севда – млада българка, художничка, омъжена за чех, която иска нейните деца да научат повече за нашия фолклор. Това не е първата ни инициатива. Преди две години, пак по идея на Севда, направихме тематичен двуезичен брой на тамошното детско списание „Камаради“. Представихме български народни хумористични песни с текстове и ноти. Аз написах обясненията към тях. Последва изданието „Български традиционни празници“. Идеята на Севда беше родителите-българи да отварят тази книжка месец след месец и да четат заедно с децата си.

Доц. Тончева сподели още, че последното издание „Български музикално-фолклорни диалекти“ е написано на достъпен език, за да могат чешките деца, а и възрастните, да опознаят богатството на българския фолклор. Представя различните региони в България едновременно на български и на чешки език.




Съдържа 24 народни песни с литературен и нотен текст, сред които „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Тъкала Донка престилки“, „Девойко, мари хубава“ и др.




Идеята е децата от смесените бракове да знаят повече за своя произход, особено днес, когато живеят в глобална, мултиезична среда. Изданията са с красиви илюстрации, направени от Севда, а текстовете обобщават трудовете на редица наши учени. В книжката за фолклорните области е посочена богата библиография – безценна информация за всеки, който би проявил изследователски интерес.




Един от първите наши музикални фолклористи Васил Стоин събира в сборници хиляди песни още в началото на ХХ век – продължава доц. Тончева. През 1981 г. дъщеря му Елена Стоин също публикува своя труд „Музикално-фолклорни диалекти в България“. Нека поясня по аналогия на езиковите диалекти ние използваме термина музикално-фолклорни диалекти. Основното деление е на западни и източни. Николай Кауфман, Стоян Джуджев, Тодор Джиджев също са работили в тази област. Колегите чужденци се учудват как е възможно да имаме толкова различни в музикално отношение образци на нашата сравнително малка територия.




Това богатство, поднесено в книжка, вече предизвика интерес. Изданието е безплатно и вече е изчерпано в Чехия. Финансирано е от Министерството на културата в Чехия и дава възможност на малцинствата да направят свой културен продукт, с който да популяризират културата си и да работят за поддържане на идентичността си. Макар да не се разпространява у нас, всеки, който има интерес, може да го получи в електронен вариант. Убедена съм, че е важно да работим за България и у нас, и извън границите ѝ.

Още от рубриката

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания...

публикувано на 08.09.18 в 08:15

Иван Варимезов: „Странджанската гайда е моят български флаг по света“

За Иван Варимезов 2018-а е празнична – наскоро известният музикант отбеляза своята 60-годишнина. Той е от поколението гайдари, реализирали се успешно като професионалисти у нас и в чужбина. За високата му изпълнителска класа имат принос родовият..

публикувано на 21.08.18 в 09:45

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки..

публикувано на 15.08.18 в 09:50