България трябва да внася дори пастири

Снимка: БГНЕС

Икономиката на България е във възход и той би трябвало да продължи и през следващите поне две години, сочат анализите на международните наблюдатели. Има обаче едно предизвикателно условие – трябва да се намери от някъде липсващата за това работна сила. Ако не беше заплашителният й недостиг, и досега БВП щеше да бъде с 2 млрд. евро повече годишно, добавят експертите.

Защо след години на притеснително висока безработица се стигна до обратното явление?

Причините са няколко и относно мерките за решаването на проблемите има окуражаващо единомислие между деловите среди и властите. На първо място следва да се отбележи постоянно намаляващото и застаряващо българско население. От близо 9 млн. души в края на миналия век, днес броят на българите в страната заплашва да падне под 7 милиона. Основна „заслуга“ за демографската криза имат ниската раждаемост, високата смъртност и емиграцията. В крайна сметка населението на България намалява всяка година с около 50 000 души, т. е. изчезва един средно голям български град. Възрастните хора извън трудоспособна възраст надхвърлят 2 млн. и те не участват в създаването на БВП, а само консумират това, което са произвели останалите 3 милиона работещи българи. Освен това, всяка година над 20 000 души напускат страната в търсене на работа или за обучение в чужбина, като мнозина от тях се присъединяват към вече трайно установилите се зад граница 750 хиляди българи, които засега нямат никакво намерение да се връщат за постоянно в родината.

Правителството е разработило три основни групи решения за преодоляване недостига на човешки капитал и тези мерки се одобряват от бизнеса. Става дума за усилия за включване в пазара на труда на 200 000 българи, които нито учат, нито търсят работа. Втората мярка засяга българите в чужбина – ще се правят опити те да бъдат ухажвани за да се върнат в страната. И последната мярка за преодоляване на кризата са усилията да се привлече работна ръка от чужбина.

Правителствените мерки може и да се одобряват от бизнеса, но това не пречи той да гледа на тях скептично и да не храни особени надежди по отношение на тяхната ефективност. Още повече, че набелязаните правителствени мерки имат преди всичко доста общ характер и са с по-дългосрочна перспектива, докато деловите среди трябва всеки ден да намират решения на проблема с недостигащата работна сила. В страна, в която средната работна заплата е малко над 500 евро месечно, привличането на мотивирани и компетентни работници и служители не е лесна работа на фона на свободния, достъпен и необятен трудов пазар на Европейския съюз, на който всеки пожелал българин може да намери трудова реализация и да получава далеч повече, отколкото в родината си. Защото за всекиго е ясно, че възнаграждението е този фактор, който има решаващо решение при търсенето на работа.

Има и още нещо, което прави задачата още по-трудна за решаване в България. Недостигът на работна ръка е повсеместен и не засяга само отделни стопански сектори или определени професии и квалификационни нива. В някои райони на страната липсата на кадри не е толкова остра, но на национално равнище дефицитът е факт. Търсят се както кадри с високи професионални квалификации и умения, така и работници без особени компетенции и образование. Стигна се до там, че Асоциацията на овцевъдите и козевъдите в България заяви, че се търсят 1000 пастири от трети страни с месечни заплати от 350 до 700 евро плюс добри бонуси!

Липсата на човешки капитал на трудовия пазар в България няма да може да бъде лесно и бързо преодоляна. Напротив, защото образованието в България е много далеч от изискванията на бизнеса и формира бъдещи работници и служители, които или са с ненужни професии, или са недостатъчно квалифицирани и без практически професионални умения. Очевидно е, че от трите сценария за решаване на проблема, възприети от властите, ще трябва да се направи някаква комбинация и в усилията да се преодолее кризата ще трябва да бъдат привлечени и други публични и обществени институции и администрации. Лансирана беше дори идеята за изработването на международна Софийска конвенция за демографската криза.

Още от рубриката

Българският износ с все по-висока добавена стойност

Според анализ на Българската стопанска камара (БСК) за външната търговия през 2017 г., направен въз основа на данни на Международния търговски център в Женева, събрани от около 233 държави, през последните години българският износ на стоки с..

публикувано на 13.08.18 в 09:17

Хазартните игри направиха 49 българи милионери през 2017 г.

За пръв път тази година организаторите на игри на щастието в България бяха задължени да предоставят на Националната агенция по приходите справки за изплатените от тях доходи на физически лица от хазарт, когато стойността на печалбата е над 5000..

публикувано на 09.08.18 в 08:10
Василена Василева, Свилен Панков, Борислав Вълов, Веселин Димитров и водещата на предаването „Нашият ден” на програма „Христо Ботев” Ива Дойчинова в студиото на БНР.

25 причини да избереш България

Често изборът „България“ за младите българи, които търсят професионално развитие, зависи от конкретните възможности за успешна реализация в родината или в чужбина. За да направят този избор в полза на страната ни, водещи международни и български..

публикувано на 08.08.18 в 10:24