Кресненско-Разложкото въстание: героичен порив за обединение, свобода и човешки права

През 2018 г. се навършват 140 години от началото на Кресненско-Разложкото въстание в Пиринска Македония (днешна Благоевградска област). То е първият опит на българите, останали извън пределите на свободна България, да постигнат историческа справедливост – свобода и единение със своите сънародници.

В началото на 1878-а Руско-турската освободителна война завършва с успех за освободителното дело. Османската  империя е принудена да подпише прелиминарния Санстефански договор, с който признава независимостта на българските земи, а те са ясно определени в границите на признатата от султана Българска православна екзархия. Но на Берлинския конгрес през юни-юли 1878-а Великите сили разпокъсват българските земи заради своите геополитически интереси. Пиринска Македония е част от българската територия (32 978 кв. км.), която остава безусловно в Османската империя. През есента на 1878-а започва подготовката на въстанието, а на 5 октомври в Кресненското дефиле се води първото голямо сражение.

Снимка

Отбелязването на годишнината от въстанието започна с представителна изложба, открита в Националната библиотека „Кирил и Методий”, съвместна инициатива на библиотеката и община Кресна.




СнимкаКресненско-Разложкото въстание остава малко познато – незаслужено в сянката на Априлското въстание и на Руско-турската освободителна война. Но това е първият акт за формиране на единната българска нация – заяви в словото си при откриването на изложбата вицепрезидентът Илияна Йотова. И още: Оттук нататък ще започнат повече от половин век опити за национално обединение– години на борба, на родолюбие, на вяра и жажда за свобода. Днес, 140 години по-късно, героите на тази борба за тържество на справедливостта и свободата, неустрашимите юнаци като Димитър Попгеоргиев, Стоян войвода, Ильо войвода, Гаджал войвода, Баньо Маринов и много другиотдавнаса заели достойното си място в пантеона на българските герои. Днес често чуваме онези думи, написани на фасадата на Българското народно събрание, че „Съединението прави силата“. Добре е да не ги повтаряме само, а да се зачитаме в тези думи, защото техният истински прочит минава през онези години на Кресненско-Разложкото въстание.




СнимкаАктивно участие във въстанието вземат православните български духовници в Пиринска Македония. За тяхното дело говори в словото си Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим:

Както и самата изложба показва, в основата на започването на организацията на това въстание са духовници от македонските епархии на нашия народ. Които със своя пламенен дух успяват да подтикнат народа към себежертвеност, към проява на онази истинска съвършена християнска любов, която изисква да полагаме душите си за ближния. Затова приветствам всички, които са се потрудили, за да се обнови паметта за едно себежертвено родолюбиво дело, каквото е Кресненско-Разложкото въстание.

Кметът на община Кресна Николай Георгиев благодари за съдействието в организирането на изложбата: Община Кресна не е голяма, тя не разполага с бюджетите на средните и големите български общини. Затова сме изключително признателни, трогнати от това, което направиха колегите от Националната библиотека… Те поеха нашата ръка и се включиха изключително активно в изготвянето на тази изложба. Огромен поклон към тяхното родолюбие и патриотизъм.

Преди 140 години населението на тогавашна Пиринска Македония не е голямо, но то със своите въоръжени отряди продължава съпротивата срещу огромната империя повече от 6 месеца.




СнимкаНеслучайно въстанието е определяно като най-високия връх в съпротивата на македонските българи срещу решенията на Берлински конгрес, изтъкна Красимира Александрова, директор на Националната библиотека. Макар и неуспешно, въстанието е прелюдия към епичната борба на македонските българи начело с вътрешната Македоно-Одринска организация за национално освобождение и присъединяване  към свободна Европа. То е една от най-продължителните изяви на въоръженото национално-освободително движение, което обхваща периода от октомври 1878 г. до края на май 1879 година.

Кресненско-Разложкото въстание несъмнено е вдъхновено и от изграждането на свободна българска държава в Княжество България. Българите в Пиринска Македония знаят, че на север от тях се създава една България в духа на европейските традиции и зачитането на човешките права. Докато в Пирин още гърмят пушките и оръдията, на 16 април 1879 във Велико Търново е приета Търновската конституция със знаменателната фраза (член 61): „Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на българска територия”. Свободата за Пиринска Македония ще дойде 33 години по-късно, в резултат на героичната Балканска война, в която българският народ отново ще удиви Европа и света със своята храброст.

Снимки: БГНЕС

Още от рубриката

Празникът Успение Богородично – най-таченият летен празник в България

Успение Богородично, наричано още Голяма Богородица, е един от дванадесетте най-големи празници през годината, който Църквата ни отбелязва винаги на 15 август (28 август, по стар стил.) Това е най-голямото православно честване, посветено на Божията..

публикувано на 15.08.18 в 08:00

Село Свежен празнува 150-годишнината на читалището си

Достолепна е възрастта на първото селско читалище в България – основано е преди 150 години в с. Свежен, разположено в Сърнена Средна гора, на 68 км от Пловдив. Селището възниква още през XIV век, а първите заселници са избягали боляри от..

публикувано на 14.08.18 в 08:26

На фокус: древното наследство на Северозападна България

Нови археологически обекти в Северозападна България получават тази година финансиране от Министерството на културата. Сред тях има интересни селища от времето на Древния Рим, но повечето са от други, по-ранни епохи. На какво се дължи това внимание..

публикувано на 02.08.18 в 08:05