Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ – „най-красивото място на света“

БНР Новини

В пазвите на Стара планина, край един от най-живописните меандри на река Искър, сред залесени хълмове се е сгушил Черепишкият манастир „Успение Богородично“. Белеещите се скали, надвесили причудливите си форми над реката, придават допълнително очарование на района, обгърнат от легенди и история.



Многобройни са преданията за светата обител и за произхода на името й. Повечето са свързани с последните отчаяни битки на цар Иван Шишман с османските нашественици. Връзката на тези земи с династията Шишмановци е отразена и в местната топонимия. Александра Петрова от РИМ-Враца разказва за ролята на обителта през годините:




С Черепишкия манастир е свързан един от най-ранните ръкописи. Това е устав, писан в края на XIV в., когато средновековната българска държава попада под османска власт. Според него в 1396 г. манастирът е възстановен след разрушаването му. Оттук следва да се приеме, че е основан по време на Второто българско царство. Пален и разграбван през годините, манастирът възкръсва многократно, без да губи от притегателната си сила. По време на османското владичество Черепишкият манастир е оживено средище на църковна и религиозна просвета. През XVII в. в него е основано килийно училище, което играе роля в опазването на българския език и писменост. Има и метох в Тетевен с девическо училище. В обителта работят книжовникът Партений Павлович, Яков, който пише Апостол в 1630 г. Поп Тодор Врачански създава сборника от учения и слова „Маргарит“ (1762). През 1797 г., гонен от видинския управител Осман Пазвантоглу, в обителта намира убежище народният будител и книжовник Свети Софроний епископ Врачански. Тук работи и Дамаскин Хилендарец. Ролята на манастира като духовно и просветно средище продължава и през 1925 г., когато се създава свещеническо училище. В периода 1950-1990 г. тук е Софийската духовна семинария „Св.Иван Рилски“. През Втората световна война в манастира е евакуиран и Светият синод на БПЦ.



За паметниците на книжовното ни богатство, създадени в обителта, г-жа Петрова казва:

На първо място трябва да бъде споменато Черепишкото четвероевангелие, експонирано в РИМ Враца. Това е прекрасен образец на средновековното калиграфско и художествено майсторство от XVI в. През 1612 г. прочутите майстори златари Никола и Пала му изработват сребърен обков с позлата – шедьовър на българското приложно изкуство и на златарската школа през Възраждането. От 1616 г. датира негов препис, познат като Данаилово евангелие – дело на йеродякон Данаил. Съхранява се във Врачанската митрополитска църква „Св.Николай“. В манастира са открити съчинения на патриарх Евтимий и други ценни писмена.

Интерес представлява и манастирската църква, която също не е била пощадена през годините:



В началото на
XVII в. е възобновена от Свети Пимен Зографски – български духовник, зограф, храмостроител. След завръщането си от Атон той обновява около 300 църкви и 15 манастира по подобие на Зографския в Атон. За родолюбивото му дело се споменава и в „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Смята се, че първият стенописен слой датира от началото на XVII в. и е изографисан от самия Пимен.



Вторият живописен слой е от
XIX в. Дело е на двама майстори – Йонко Попвитанов от Трявна и Васил Илиев от Добърско. Акцент в интериора на църквата е плащеница, извезана през 1844 г.



За различните сгради в манастирския комплекс, които датират от XIX в. – подробности от г-жа Петрова: :

Във Владишката има параклис на преподобния Пимен Зографски. За Рушидовата къща легендата разказва, че е построена от врачанския аянин Рушид бей, който имал болна дъщеря. В съня й Света Богородица я посъветвала да потърси спасение в Черепишкия манастир. Отчаяни от неуспешните опити за лечение, независимо вярата си, родителите я довеждат и тя оздравява. В знак на благодарност беят построява върху недостъпните скали къща.



Според легенда в нея е укривана сабята на Христо Ботев, пренесена от монасите след смъртта на войводата във Врачанския балкан. Днес е експонирана в РИМ Враца. Манастирската костница е построена в 1784 г. от игумена Епифаний. Предполага се, че в нея са и костите на дванадесет Ботеви четници.



Вазовият кът и тераса, свидетелстват за престоя на Патриарха на българската литература. Иван Вазов се вдъхновява от разказите на монасите и местните и написва 48 лирични творби, включени в цикъла „Скитнишки песни“. Почерпва сюжети за разказите „Дядо Йоцо гледа“ и „Една българка“. След посещение на обителта друг прочут писател – Алеко Константинов, написва пътеписа „Българската Швейцария“. От красивата природа е удивен и унгарският пътешественик Феликс Каниц, който с право нарича Черепишкия манастир „най-красивото място на света“.

Снимки: Светлана Димитрова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В България 26 март е Ден на Тракия

26 март е Денят на Тракия – така датата е вписана в официалния български календар през 2006 г., но се чества десетилетия назад във времето. На тази дата през 1913 г. българската армия покорява считаната тогава за "непревземаема" Одринска крепост...

публикувано на 26.03.24 в 13:10

Християнският Ден на майката е Благовещение

Всяка година, на 25 март, Църквата чества един от най-светлите си празници – Благовещение. Белязан от благата вест за непорочното зачатие, той олицетворява безкрайната Божия милост към хората и най-вече към жената – майка, благословена да носи новия..

публикувано на 25.03.24 в 04:30

Почетоха паметта на жертвите от концлагера в Ловеч

С шествие-поклонение и панихида за 35 път бе отдадена почит на жертвите в комунистическия концлагер „Слънчев бряг” край Ловеч. Шествието тръгна от центъра на града и стигна до каменната кариера, където от 1959 до 1962  г. е бил лагера. „Сърцата ни са..

публикувано на 23.03.24 в 16:58