Изпой му я на трънски, та вси да те разберу

Когато пея, давам сърцето си на публиката и тя ми отвръща със същото, казва Лиляна Галевска

Квартет "Славей"

За Лиляна Галевска народната песен е вдъхновение и професия, изпълва живота ѝ с успехи, популярност, вълнуващи събития. Песенният ѝ път тръгва от родния Трънски край, преминава през Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и звукозаписните студия в Националното радио, а през последните десетилетия Лиляна Галевска е част от квартет „Славей“. Прекосила е четири континента, за да изживее възторга на публиката от фолклорното ни изкуство. Родните трънски песни са разковничето за триумфа на Лиляна Галевска по световните и националните сцени.



Този живот и вдъхновение идват от един глас, известен в Трънския край, който е пял в малко планинско селце Врабча – гласът на моята майка Ика Стоянова – споделя певицата.





СнимкаГордея се с нея. Тя е от онова поколение народни изпълнители, открило пътя, по който ние сега вървим. Била е последното дете на баба ми Мария и дядо Стоян и е дала толкова много за народната песен. Нейният баща е пеел много хубаво и е свирил на тамбуричка. Той предава песните на моята майка, тя ги предаде на мен, а аз – на моята дъщеря Екатерина. Майка ми ми даде артистичност, глас. Аз записах всички нейни песни, оказа се, че те наистина са много стари, предавани от поколенията. Немалко млади изпълнители също запяха моите песни. „Бог ме награди да пея по целия свят“ – казваше майка ми, а понякога се шегуваше: „Изпой му я на трънски, та вси да те разберу“.



През 1967 г. пътувахме с известни изпълнители като Цвятко Благоев (кавал), Иван Шибилев (акордеон) на турнета из страната – продължава разказа си Лиляна Галевска. – Преди това четири години бях в ансамбъл „Изворче“, към тогавашния Дворец на пионерите, с ръководител Михаил Букурещлиев. Там се научих да си закичвам китката на главата, да си обличам костюма, да пея на сцена, всичко... След това постъпих в ансамбъл „Филип Кутев“ – на 5 март, 1968 г., а година по-късно станах солистка. Правихме по 80 концерта на година.



След като напуснах ансамбъла, голямата ни народна певица Надка Караджова ме покани в новосъздадения квартет „Славей“. В момента аз съм доайен на състава, заедно със Светла Караджова, дъщерята на Надка. Квартетът е отворен за млади певици и се нарича „Славеите на Надка Караджова“.



Спомням си един концерт, беше по времето, когато пеех в хора на Ваня Монева. Беше понеделник, през деня погребахме баща ми, а вечерта трябваше да изнесем концерт с произведения на Красимир Кюркчийски. Аз имах девет сола, не беше възможно да отсъствам. Изразих мъката си с моите изпълнения в памет на баща ми, който също обичаше народните песни. Мога да говоря много и за Япония. С квартета сме били там осем пъти, имали сме безброй щастливи мигове. Например в гр. Сендай пяхме в зала с 6000 зрители, която направо „се пукаше по шевовете“. След концерта дълго приемахме поздравления, много харесаха и костюмите ни, разпитваха ни за тях. Вълнуващо е да видиш тази публика, която не знае езика ни, да е под въздействието на нашата музика. Тя действа като допинг, омая. На този концерт един уважаван японски професор каза за нашата народна песен: „Това е осмото чудо на света“. И друг случай – имахме три концерта на о. Нова Каледония, в Тихия океан. И на трите залата беше претъпкана. Във вестниците писаха за нас: “Когато завесата се отвори, там се явиха четири икони.“ И тези икони са българската хубост, българския фолклор, българските песни.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Различни поколения български звезди на 50-ите “Софийски музикални седмици”

Юбилейният петдесети международен фестивал “Софийски музикални седмици” ще даде сцена на многобройните български музиканти, живещи зад граница и вече утвърдени по света, но и на младите, които в момента си проправят път със своя талант. На 23 май,..

публикувано на 22.05.19 в 13:01

Ваня Монева: Щастливи сме, че нашето послание достига до публиката

Създаден през 2002 г. „Пасхалният фестивал“ в Москва е един от най-значимите музикални форуми в световен мащаб. Инициативата за основаването му е на известния руски диригент Валерий Гергиев – директор на Мариинския театър и художествен ръководител..

публикувано на 15.05.19 в 14:24

Марио Ангелов: „Музика за пиано” е прелюдия към предстоящия концерт на СО на БНР

„Музика за пиано” е заглавието на програмата, която Марио Ангелов представя на 12 май, в Първо студио на БНР. Ще прозвучат произведения от Алфред Шнитке, Й. С. Бах, Хайдн, Моцарт и Бетовен. Пианист в Симфоничния оркестър на БНР близо три..

публикувано на 10.05.19 в 12:28