Битката за Стара Загора на 19 юли 1877, разиграла се в хода на Руско-турската освободителна война, е една от най-епичните, същевременно и най-трагичните. Завършва с победа на турската армия, с масови кланета на населението и с опожаряване на града. В героичната и самоотвержена бран за спасяването на Стара Загора е и бойното кръщение на Българското опълчение, което е в състава на Предния руски отряд, командван от генерал Гурко. Оттегляйки се от бойното поле, българи и руси водят решителна и ожесточена битка за спасяване на Самарското знаме – символ на опълчението. В нея подполковник Павел Калитин устоява думата си, дадена в Плоещ при приемане на знамето, че “ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце“. Жертвайки живота си, успява да спаси Самарското знаме – единственото в историята на България, наградено с орден „За храброст“. Много майстори на четката са пресъздали в художествени творби тази българска историческа светиня. В Стара Загора, на хълма Чадър могила, там, където е бил командният пункт на опълченците, се издига мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора 1877“. Както казва Ваня Донева-Ценкова, експерт в Районния исторически музей, комплексът „талантливо пресътворява Самарското знаме“.

В хода на освободителната война Самарското знаме попада два пъти в голяма опасност – при Стара Загора на 19 юли 1877 г. и в боя на Шипка на 11 август същата година. Отрядите, в които влиза и Българското опълчение, са обкръжени от османската армия, но доблестта на бранителите – редовна руска армия и българско опълчение – спасява знамето-светиня от плен. Така в историята оставят светла диря знаменосците, загинали край Стара Загора и подвигът на Павел Калитин, командир на Трета опълченска дружина, който с героични усилия и с цената на живота си спасява Самарското знаме. Събитията от 19 юли са пресътворени столетие по-късно в този величествен паметник, наречен Самарското знаме.

Паметникът е висок около 50 м. Автори са скулпторите Крум Дамянов и Божидар Козарев, както и архитектите Богомил Давидков и Благовест Вълков. Инженер-конструктор е Антон Малеев.

Монументът е с оригинално пластично решение – продължава Ваня Ценкова. – Три мощни колони носят конструкцията на развятото знаме. В неговите основи е костница, в която тленните останки на жертвите намират покой. Тя припомня кървавия епилог на паметното сражение. Върху саркофага са изписани думите на старозагорския поет Михаил Берберов „Стара Загора, Стара Загора – жив град с темели в кости забити“. На вечна стража стоят шестима български опълченци и руски офицер – символи на непреодолимата преграда на шестте български опълченски дружини, които под командването на руските офицери за пръв път влизат в бой край Стара Загора.



Вечният огън в памет на загиналите гори в конструкция във форма на щикове. Тя отразява преклонението пред героите, които отдават живота си за свободата на родината. Другата част от паметника са мемориалните стени, върху които текстове напомнят пътя на Самарското знаме. Това са речта на руския общественик Пьотър Алабин в Плоещ на 6 май 1877 г., когато знамето е връчено на Българското опълчение и думите на ген. Йосиф Гурко, в които се упоменава и старозагорският отряд, защитавал града. Впечатление прави и цялостното композиционно решение с ясно разграничени две зони. Първата – монументално стълбище от 100 стъпала, които напомнят, че паметникът е издигнат по повод 100-годишнината от боевете. Втората са три последователни тераси, които свързват отделните компоненти в едно цяло. Те се явяват препратка между миналото и бъдещето, посредством настоящето.

Тленните останки на героите, бранили с живота си Стара Загора, са пренесени тържествено от мавзолея-костница (за жертвите на Стара Загора, строен през 1910 г.)и са положени в саркофага при откриването на Мемориалния комплекс през 1977г. През  2007 г., по повод 130-годишнината от битката, по идея на един от авторите на монумента Крум Дамянов и на скулптора Филип Папазов, в подстъпите на комплекса е монтиран източноправославен кръст, в който е вграден традиционният български кръст.



От 2007 година се налага традиция на възстановки, които се правятоколо мемориалния комплекс. Това поддържа жив интереса към паметта на загиналите и спомена за героичните и трагичните моменти от събитията на 19 юли 1877 г., казва в заключение Ваня Ценкова.

След битката при Стара Загора ген. Гурко в обръщение към Предния отряд и Опълчението казва: „… Това беше първото сражение, в което вие влязохте в бой с врага и в него веднага се показахте такива герои, с които цялата руска армия може да се гордее… Вие сте ядката на бъдещата българска армия. Ще минат години, и тази бъдеща българска армия ще каже: „Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора.

Снимки: Светлана Димитрова