Какви са в България последиците от отказа да се ратифицира Истанбулската конвенция

Снимка: БГНЕС

В рамките на няма и два часа тази сряда правителството реши да оттегли предложението си за ратифициране на Истанбулската конвенция, а парламентът отхвърли предложение на социалистите за провеждане на референдум по въпроса. За два часа от дневния ред на политическия живот в България отпадна чувствителна тема, която в продължение на три месеца беше централна и обект на драматични спорове, включително в управляващата коалиция. Дали защото подобен развой се очакваше, или защото на хоризонта на обществените и политически прения набира сила друга болезнена тема – тази за продажбата на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, съдбата на Истанбулската конвенция в България вече не вълнува медиите и изглежда окончателно загърбена тема. Темата все пак заслужава коментар.

Отказът от ратифициране на конвенцията премиерът Борисов обясни с необходимостта партия ГЕРБ да се съобрази с тежките реакции на коалиционните си партньори, на БПЦ и на мюфтийството, както и със страховете, предизвикани у българския народ от някои неприемливи за него текстове в конвенцията относно половете. На пръв поглед, най-голямата управляваща сила се е съобразила с максимата „Глас народен – глас Божи“, но не е съвсем така.

„Патриотите” предупреждаваха, че ако ГЕРБ продължава да настоява за ратифициране на конвенцията, ще постави под въпрос стабилността на коалиционното правителство. В този смисъл отказът на големия коалиционен партньор може да определим като съобразяване с по-малкия. Но не само, защото самият премиер призна, че решението на ГЕРБ е било продиктувано и от опасения да не понесе тя сама пасивите от евентуална ратификация.

По-малкият партньор в управлението – националистическата коалиция „Обединени патриоти”, приветства решението на ГЕРБ. Отказът от ратифициране отстранява не само опасенията за дестабилизиране на правителството, но и опасенията дори от евентуални предсрочни избори, каквито не изключваше партия „Атака“, част от Обединени патриоти. Същевременно този отказ отстранява или поне минимизира също опасността от сътресения сред самите „Патриоти“. Лидерите на ВМРО и „Атака“ не криеха, че имат различия с третата формация в националистическата им коалиция относно това дали да има референдум за Истанбулската конвенция. В контекста на тези различия те се опасяваха, че НФСБ (Национален фронт за спасение на България) може да изтегли депутатите си от евентуално гласуване за документа в законодателния орган и така да предизвика разцепление в Обединени патриоти. До гласуване така или иначе не се стигна и би могло да се каже, че косвено това опази единството на националистическата формация. Същото обаче не може да твърдим за БСП.

Парламентът отхвърли предложението на социалистите за референдум по въпроса за ратифициране на Истанбулската конвенция със 121 гласа от ГЕРБ, ДПС и част от „Обединени патриоти” и „Воля”. 23 депутати от „Обединени патриоти” и „Воля” гласуваха „въздържал се“, а „за“ гласуваха само от БСП. Това разпределение на гласовете в парламента показва, че най-голямата опозиционна сила в България е във висока степен изолирана – не само от всички останали парламентарни сили, но и вътре в самата опозиция, към която се числят също ДПС и „Воля“. По въпроса за Истанбулската конвенция БСП е изолирана и от Партията на европейските социалисти, оглавявана от предишния й лидер Сергей Станишев. Това е така, защото на европейско ниво преди време беше „за“ конвенцията, а сега, на национално ниво, зае обратна позиция.

В крайна сметка България остана в групата от държави, които не са ратифицирали Истанбулската конвенция. Според данни, публикувани от българските медии, документът е ратифициран от 26 страни, две от които искат да се откажат от подписите си, защото тече дебат в обществото. 17 държави не са го ратифицирали поради вътрешни дебати, а 7 страни от ЕС са отказали да го подпишат заради спорните текстове. Нератифицирането в България не предизвиква особени притеснения. Според данните на социологическо проучване на агенция „Галъп” от средата на февруари, неодобрението към документа е сериозно. 86% от всички анкетирани са чули за Истанбулската конвенция, а сред тях 58% не са съгласни България да я приеме. За ратифициране на конвенцията са били 19%, а останалите до 100% са се колебаели.


Още от рубриката

Мартин Минков: Въпреки споразумението за името на Македония регионът остава проблемен

Балканската новина от седмицата – постигнатата договореност между премиерите на Македония и Гърция за името на Македония, сякаш отново нажежи страстите на полуострова. Обявената крачка напред и името Република Северна Македония бяха приветствани от..

публикувано на 15.06.18 в 14:40

За оставката на социалния министър и въпросите, които тя повдига

В края на работния ден на 11 юни беше съобщено, че премиерът Бойко Борисов е приел оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Като причина Петков посочил невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с..

обновено на 12.06.18 в 13:57
Подписалите заключителната декларация от Варшава потвърдиха и привързаността на държавите им към доктрината на НАТО за Русия.

Завива ли наистина България на Изток?

В края на май социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов коментира пред БНР, че „през последните няколко седмици и месеци България отчетливо завива на Изток“. Като признаци за това Симеонов цитира позицията на София относно казуса..

публикувано на 11.06.18 в 11:27