Поздрави и целувки от Италия и България в изложба с пощенски картички

Има най-различни начини за пътуване в историческото време. Ако изберем сериозния подход на учените, ще се заровим в строги хроники със сухи описания и дати, ала ще ни се изплъзнат ароматът на времето и емоциите на хората. Изложбата „Поздрави от... Италия и България” обаче сякаш с цветен балон прелита над събития, традиции и вкусове от цяло едно столетие – надничайки в интимните послания на пощенските картички, залепените върху тях марки и ликовете на монетите, тя ни разказва за преживяното в двете страни през миналия век.

Снимка
Експозицията, разположена в изтънчените зали на някогашния Княжески дворец и в сътрудничество между Италианския културен институт и Националния етнографски музей, представя сходното и различното в историята на двата народа през 20-и век, а също – как политическите събития повлияват личните истории.



СнимкаВ сравнително близък период двете страни се освобождават и обединяват, а българи се бият в гарибалдийските отряди – разказва д-р Иглика Мишкова, куратор на изложбата. – Освен това България и Италия участват в световните войни и 1946 г. става вододелна за тях. Тогава и двете биват обявени за републики, но тръгват по различен път докато едната попада зад Желязната завеса, в другата започва бурно индустриално развитие с високо потребление и множество образователни реформи. В края на 20-и век пък в Италия влиза в обращение еврото, докато в България през 1989 г. пада комунистическият режим и през 2007 г. страната става член на ЕС.

Снимка
И тъй като късчета от лични светове подреждат голямата картина, как би изглеждала тя в общата съдба на един българин и на един италианец от началото на миналия век?

Ако си представим, че разказваме историята на един българин на посещение в София, той вижда много нови сгради и превозни средства, наблюдава промените в главните улици и в градската среда, свързани с развитието на държавността – продължава разказа си д-р Иглика Мишкова. – Той разглежда също така музеите, градините на Княжеския дворец и всичко това намира място върху картичките, от чиито фотографии можем да проследим по какъв начин се е развивал градът. Огледалната италианска история пък разкрива как хората все повече се интересуват от посещаването на курорти и как културните събития заемат важно място в техния живот. Затова и в емблематично изображение се превръща постановка на театъра Ла Скала в Милано. С тази картичка един от зрителите й с елегантен почерк пожелава на своите близки да се докоснат, макар и отдалече, до високото изкуство. Подобна е ситуацията и у нас – след Съединението на България и нейната индустриализация хората стават по-образовани и започват да се вълнуват от същите неща като в Италия.

Снимка
Най-старата българска картичка в изложбата датира от 1898 г. и пресъздава варенето на гюлово масло, докато италианската е с пощенско клеймо от 1881 г. и с лика на Колизеума. През годините съдържанието и почерците върху картичките се променят, но едно остава неизменно и до днес – всяка от тях завършва с “Поздрави и целувки...”, било на италиански, било на български език.




СнимкаНай-много ми допадат картичките с изображения на вече несъществуващи места или пък на променени – например паметниците, улиците – казва посланикът на Италия у нас Стефано Балди. Виждайки как те са изглеждали в миналото, човек може по-добре да разбере какви събития са се случили на даденото населено място. И това важи за всички градове – когато гледам пощенските картички със стара София и ги сравнявам с това, което виждам днес в същия този град, разбирам какво развитие е претърпял даден отрасъл или конкретно място, включително и моето посолство

Снимка
Днес пощенските картички отстъпват на селфитата в социалните мрежи, марките все още продължават да пренасят своята частица от историята, когато се случва да комуникираме „на хартия”, а монетите отдавна не разкриват кой управник е на власт. След сто години ще разказваме какво сме преживели с достоверни образи – ще има ли обаче какво да ни прошепне за някой трепет на човешката душа, който сега намираме в кривване на буква или пък в разтворено мастило от сълза?

Снимки: Диана Цанкова
Още от рубриката

Художници от четири държави изработиха 3D рисунки за Световното по волейбол

Осем художници от четири държави изработиха пет 3D-рисунки, посветени на Световното първенство по волейбол. Сблъсъците от група "Б", в която са отборите на Бразилия, Канада, Франция, Египет, Китай и Холандия се проведоха в крайдунавския град Русе. Градът..

публикувано на 24.09.18 в 08:00

Камен Воденичаров: Във филма ни за София показваме истинските патриоти и строители на съвременна България

Документалният филм “105 минути София – историята на града” разказва за ключови събития, белязали осемхилядната история на днешната ни столица. В това пътешествие във времето изпъкват археологически открития, находчиви градоустройствени решения,..

публикувано на 18.09.18 в 11:45

Отзвук от XIV Световен фестивал на анимационното кино

Анимацията е толкова свободно изкуство, с толкова много любопитни автори, от които всеки работи по свой собствен начин – казва проф. Анри Кулев, един от организаторите на форума и добавя: Тази година се опитахме да не..

публикувано на 18.09.18 в 10:39