Габриела Пермол – момичето с голямо сърце, което обича да помага на хората

Снимка: личен архив

Едно българско момиче с голямо сърце се връща в родината си, за да опознае страната, в която е родено. И макар животът му да е изпъстрен с предизвикателства и трудности, раздава доброта на тези, които се нуждаят от протегната ръка и обич.

Допреди две години Габриела Пермол посещавала европейското училище в Страсбург, ала един ден почувствала, че дошло времето да се запознае с нови хора и с нов начин на живот. Нямала обаче колебание коя страна да избере – на българската си майка или на английския си баща. И тъй като била родена в България, пристигнала в родината си. Днес тя учи последен клас в Първа английска езикова гимназия в столицата, работи упорито, за да навакса с уроците заради разликата в образователните системи и е изпълнена с мечти за бъдещето. Това обаче, което я прави по-различна от връстниците й, не е акцентът, докато изговаря някои български думи, а желанието й да помага на деца, лишени от щастието да се родят здрави.

Габриела се запознава случайно с работата на сдружение “Дете и пространство” и веднага става доброволец в т. нар. семейни къщи, в които се грижат за деца с увреждания. В някои от тях децата в най-тежко положение получават денонощна помощ, а в останалите прекарват част от времето си в различни занимания.



Много обичам да помагам на хората и когато преди две години се запознах със сдружението, си казах, че искам да направя нещо добро с живота си и да се грижа за хора, които имат нужда от помощ – разказва Габриела. – Когато отивам при децата, те ме посрещат с прегръдки и огромни усмивки, тъй като са много емоционални. И просто се забавлявам с тях – заедно четем, играем си, но и внимавам да не паднат, да не се наранят. Цялото това нещо за тях е развлечение, защото срещат нови хора и така опознават външния свят. Когато съм при тях, виждам, че са щастливи и се радват на всяко малко нещо и това ме запалва още повече да ходя там.

Освен че прекарва част от времето си в доброволчество, Габриела е и вицепрезидент на училищния клуб People to people international – the Doves Chapter FELS. Именно тя е в основата на идеята за благотворителен концерт за нуждите на специалните деца, който ще се състои на 17 март в столичния клуб Mixtape 5 и билетите ще струват 10 лева.

Имаме три основни цели – казва Габриела. – Най-напред с този концерт искаме да информираме хората за сдружение “Дете и пространство”, за семейните къщи и че всякаква помощ е добре дошла – чрез доброволчество или по друг начин. Другите ни цели са да помогнем за купуването на инвалидна количка за младеж от къщата в кв. “Слатина”, както и за ваканцията на децата, която всяко лято се осъществява благодарение на спонсори. Ние искаме те да прекарат добре почивката си, да се забавляват и да мислят само за хубави неща.

Когато идва да живее в България, Габриела се сблъсква с друг манталитет – младежите са по-отворени, по-склонни да излизат вечер на купон, докато в Страсбург след 20 часа всичко е затворено и няма жива душа навън. Това обаче, което я шашва, както се изразява тя, е масовото пушене особено при младите, започващи едва на дванайсет. Но има и положителни неща.

Казваха ми, че образованието в България е на много по-високо ниво и ще ми бъде трудно – спомня си Габриела. – Всъщност, това е хубаво, само дето в училището липсва дисциплина. Докато във Франция дисциплината е строга и ние слушаме учителите и им съдействаме. Наистина, образованието в Страсбург е доста по-ниско, а тук се учат профилирани предмети по-задълбочено и това ми харесва, защото всеки човек се нуждае от обща култура. Така че съм доволна, макар да имам трудности с всичките предмети и да трябва да наваксвам.

След като завърши училище, Габриела ще замине за Великобритания, за да последва мечтата си да стане актриса. Но казва, че България винаги ще играе роля в нейния живот: Това е родното ми място и аз искам да му помогна, въпреки че все още не съм открила по какъв начин.

Още от рубриката

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Млада българка живее в дивите гори на Норвегия, за да изследва вълците

Златина Христова от Велико Търново е сред малкото хора, дръзнали да участват в програма за проучване популацията на вълците в Норвегия. 28-годишната българка е ангажирана в специализиран проект, а работата ѝ е да фотографира животните, които са защитени..

публикувано на 09.12.18 в 08:30