Нещо същностно се променя в отношенията между България и Македония

Снимка: БГНЕС

За първи път български премиер взе участие във възпоменателната церемония по повод 75-годишнината от депортирането на повече от 7 хиляди евреи от територията на днешна Македония в концлагера „Треблинка“. Посещението на българския премиер Бойко Борисов в Скопие е безпрецедентно – коментира Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в македонската столица:





Мартин МинковПосланието е изцяло ориентирано към бъдещето, но то стъпва на базата на едни тежки исторически факти. Всяка година в Скопие се провежда т. нар. „Марш на живите“. Всеки път този марш е изцяло ориентиран срещу България. Преодоляването на този начин на мислене по повод на трагичните събития отпреди 75 години е изключително позитивен знак, че нещо същностно се променя в отношенията между България и Македония. Антибългарската риторика, като се изключат отделни македонски медии, беше сведена до минимум. Изключително хуманен човешки жест имаше в думите на Бойко Борисов: „Скърбим за всеки човешки живот, пратен да изгори в нацистките лагери.“ Тези думи звучат някак по-различно у нас, защото ние сме спасили нашите 48 хиляди евреи. На територията на т. нар. стари предели на България, които са се намирали под българска администрация, но всъщност под нацистки ботуш (Македония и Северна Гърция) евреите не са получили българско гражданство и не са могли да бъдат спасени– това са факти. Съжалението за тези събития, изразено от Бойко Борисов, отекна много широко в македонската общественост, въпреки запазените все още исторически предубеждения към България и по-специално към този период от историята.

Българският премиер спомена и нещо, което е по-близо до съзнанието на съвременните македонски граждани – ужасът на войните в бивша Югославия, кървавият начин, по който тази федерация се разпадна – събития, които не трябва да се повтарят на Балканите:

За нас тези събития бяха все пак малко по-отдалечени, докато хората в Македония ги преживяха. Заради това не разбирам все още робуващите на идеологеми хора – такива има и у нас, но още повече сред медиите и кръговете на опозицията в Македония, които се стремят да поддържат непрекъснато напрежение между България и Македония. Искам да споделя нещо, което за мен беше много показателно. Един от изтъкнатите македонски историци – македонист и по същността си с непробългарски настроения, Тодор Чепреганов, каза силни думи. Сравни жеста на Бойко Борисов с отиването му в Скопие по повод 75 годишнината с историческия жест, който направи канцлерът на Федерална република Германия Вили Брандт, отивайки във Варшава на първото си посещение и когато положи венец пред жертвите на събитията по време на войната във Варшавското гето.

Историкът Тодор Чепреганов определи като „храбро държавническо решение“ това посещение на Борисов в Скопие. Мисля, че това е едно сериозно послание, което се надявам и повече хора в Македония да чуят, допълва Мартин Минков. Успява ли България в намерението си да присъства по-осезаемо в Македония – медийно, културно и икономически и усеща ли се това от хората там?

Разбира се, че се усеща, особено в икономически план. Много бързо след подписването на Договора за приятелство и добросъседство имаше едно отпушване на икономическите взаимоотношения. Общуването между хората, дори и в периоди на замразени междудържавни отношения, никога не е преставало. Все пак обаче, има много какво да се направи по отношение на културата, на познаването на съвременното българско изкуство, на българските медии, което далеч не е на необходимото ниво. Трябва да кажем, че същото се отнася и за присъствието на културата на съвременна Македония в България. Има и още една трудна задача за решаване – това е формирането на работна комисия от научни дейци от Македония и България, които да успеят бавно, на научна основа и с аргументи да сближат начините, по които разчитаме нашата история. Защото никой не може да отрече колко обща е тя.

Мартин Минков е оптимист и оценява като безупречен начинът, по който България демонстрира амбицията си като страна – член на ЕС, да направи необходимото за максимално отваряне на Съюза към проблемите на Западните Балкани и гарантиране на тяхната европейска перспектива. В това отношение за нас най-важни са непосредствените съседи и на първо място – Македония, каза в заключение Мартин Минков.

Още от рубриката

Мартин Минков: Въпреки споразумението за името на Македония регионът остава проблемен

Балканската новина от седмицата – постигнатата договореност между премиерите на Македония и Гърция за името на Македония, сякаш отново нажежи страстите на полуострова. Обявената крачка напред и името Република Северна Македония бяха приветствани от..

публикувано на 15.06.18 в 14:40

За оставката на социалния министър и въпросите, които тя повдига

В края на работния ден на 11 юни беше съобщено, че премиерът Бойко Борисов е приел оставката на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Като причина Петков посочил невъзможността да овладее създалото се напрежение във връзка с..

обновено на 12.06.18 в 13:57
Подписалите заключителната декларация от Варшава потвърдиха и привързаността на държавите им към доктрината на НАТО за Русия.

Завива ли наистина България на Изток?

В края на май социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов коментира пред БНР, че „през последните няколко седмици и месеци България отчетливо завива на Изток“. Като признаци за това Симеонов цитира позицията на София относно казуса..

публикувано на 11.06.18 в 11:27