Малки моми лазарки … в с. Мировяне, Софийско

Лазарица, Лазаровден, Лазарова събота наричат празника, който се чества осем дни преди Великден. Църквата отбелязва възкресението на Лазар, а в народния календар това време е отредено за социализация на младите момичета. Обичаят се нарича Лазаруване и е сред най-пъстрите и най-жизнените традиции, съхранени през вековете. В миналото лазарките се събирали в дома на някоя от жените в селото – опитна певица, която знаела добре обредните песни. Разучавали характерните припевки, а след това ги изпълнявали по време на ритуалната си обиколка по домовете. Обичаят е жив и днес, макар често да се прави в „олекотен“ вариант.




„Желаещите да бъдат лазарки, да заповядат в читалището, за да получат носии и песни“ – ако поразровите из социалните мрежи, със сигурност ще попаднете на подобни обяви. Публикуват ги най-често читалищни дейци, ръководители на самодейни групи, учители-ентусиасти от различни градове и села в страната, които се опитват да запазят фолклора ни, да запалят по-младите.

Снимка

Лазаруването е жива традиция и в с. Мировяне, включено като квартал на София в пределите на Столична община. Селището е създадено върху дъното на езеро, намирало се някога в Софийското поле. Разположено е на десетина километра от столицата, с население е около 1350 души. След най-младите му жители е 14-годишната Кристина Анастасова, ученичка в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София. Споделя, че много обича родното си село, а едно от най-прекрасните места там е читалището – заради заниманията с различни изкуства и изучаването на народните традиции. Благодарение на уменията, усвоени в ранна възраст, тя осъществява и първата си голяма мечта – приета е в елитната гимназия и се занимава професионално с изкуството, което обича. Не се откъсва и от читалищния живот. Тази година младата художничка ще лазарува за шеста поредна година.




СнимкаПосещавам читалището от малка. Там се занимаваме с интересни неща - рисуване, пеене, театрални постановки, срещаме се с деца на нашата възраст. Нямам певци в рода си, но около всички обичаи преговаряме характерните песни и така научаваме много. Според мен е хубаво да се спазват традициите. Харесва ми, защото така правим възрастните хора щастливи, напомняйки им за тяхното време. Добре е да не прекъсваме тази нишка, да не гледаме само в бъдещето, а да си напомняме миналото. Когато участвам в някой от старинните обичаи се чувствам полезна, защото допринасям селото ни да има традиции, да процъфтява, а ние по-младите да покажем, че не забравяме корените си. В читалището научих за много празници – Бъдни вечер и Коледа, Сирни Заговезни, Баба Марта, Гергьовден. Но любимият ми празник е Лазаровден. Събираме се сутрин, облечени в народни носии, от предишния ден сме сплели венчета, с които украсяваме главите си. Първо отиваме в църквата, където ни четат историята за Лазар. След това се разделяме на две групи, обикаляме домовете и пеем. Хората много ни се радват, даряват ни с яйца, лакомства, понякога и пари. Всичко, което сме събрали, оставяме на едно място и отиваме на реката. Там сваляме венчетата и ги хвърляме във водата. Тази, чието венче първо мине под моста, става кумица и трябва да покани всички у дома си. Там разделяме подаръците, пеем и се забавляваме. Винаги ми остава много хубав спомен и прекрасно преживяване. Всичко това дължим на г-жа Венцислава Потева - библиотекарка в читалището. Тя събира децата за празниците, дава ни носиите. С нея си припомняме песните. Има припявка за всеки член от семейството – малко момиче, мома за женене, ерген. Те не са дълги, но са пожелания за здраве и берекет. Това е и смисълът на празника – да пожелаем добро на хората.




Снимка

Фолклорната група все още няма записи на своите лазарски песни, но момичетата винаги изпълняват традиционните за Шопския край мелодии и текстове. Когато лазарува, Кристина, както и нейните дружки-лазарки, често са с якета над носиите – ако вали или е студено. Понякога са със спортни обувки – пак заради времето. Случва се дори момичетата да слагат на главите си венчета от изкуствени цветя, ако не намерят достатъчно живи стръкчета в градината пред къщи. Но същността на ритуала е спазена – в домовете на хората е влязла младостта и красотата, влезли са и благопожеланията.

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Павлина Горчева: Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората

Съдбата е белязала Павлина Горчева с красив алтов глас, творческо вдъхновение и с мисията да продължава традицията на граовското пеене. Станала известна с песните от Граово (фолклорна подобласт на Шоплука, Средна Западна България), тя вплита свои..

публикувано на 15.05.18 в 09:15

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното..

публикувано на 14.05.18 в 14:33

Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на..

публикувано на 08.05.18 в 08:10