Празникът Възкресение ни връща вярата и надеждата за един по-добър свят

Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда на хората за живот след смъртта.

В цяла България в нощта на Възкресение православните храмове се изпълват с хора, които носят в ръка свещ, символ на вярата и надеждата, които ги водят в храма. ...И ето, в полунощ от църквата се понася песнопение. Усилва се, укрепва, вратите се отварят и кръстната процесия минава през храматака описва нощта на Великден един от свещенослужителите. При обявяването на Възкресението свещеникът поздравява вярващите с Христовото възкресение и изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи и след това ги носят към домовете си. Последователността, свързана със запалването на свещите, е заимствана от ритуала, който се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. Там частица от огъня се взима от чакащите го църковни служители и чрез тях заминава до различни точки на света. Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. През това време миряните влизат в църквите и се молят смирено, за да получат благословия и спасение за душите си.

Снимка

Празнична е църковната литургия в неделната сутрин на Възкресение. На този ден ликува целият християнски свят. Храмът е украсен, хората са сложили празничните си дрехи, всичко е залято със светлина. „С мир на Господа да се помолим..." – започва великденската служба в църквата. Доц. Костадин Нушев – преподавател в Богословския факултет на Софийския университет, казва, че истинската вяра обединява хората, а фалшивата и лицемерната е причина за различни спорове и разделения. И още:




СнимкаНа този празник всички символи, цялото духовно преживяване, богослужение и молитва са свързани с победата на живота над смъртта. С него празнуваме възраждането, възстановяването, въздигането на човека в едно негово достойнство и истинско пълноценно съществуване. Затова нашите предшественици по време на Възраждането са избрали този празник, за да ознаменуват именно това възраждане на българската нация и възстановяване на истинското достойнство на Българската православна църква, което е станало в нашия храм „Св. Стефан” в Цариград. В исторически, духовен и културен план виждаме колко е важно това основно християнско събитие и символиката, която то носи. Ние, българите, като християни сме унаследили една духовна традиция, свързана с вярата. Независимо доколко сме близо до църквата и доколко спазваме всички установени канони, хората усещат общото приповдигнато настроение, този светъл и тържествен момент на празника. Той оставя трайна следа в съзнанието на децата и се празнува с много радост в семейството. Така, неизменно, след всяко следващо поколение се предават традицията на вярата и участието в богослужението, духовното настроение, свързано с празника. Християнската вяра е вяра във възкръсналия Христос. Тя дава духовна сила на всеки отделен човек. Както казва апостол Павел, ако ние не вярваме, че Христос е възкръснал, то без тази вяра в победата на живота над смъртта нашата вяра е празна, тя е без съдържание. В днешно време сме малко отдалечени от духовния живот, от църквата, от това мистично преживяване. Но под една или друга форма ние сме свързани с него, защото то изцяло е променило света и възприятията за живота на човечеството. Възкресението е крайъгълния камък на християнската култура и на цялата наша цивилизация.

Снимка

В навечерието на празника Българската православна църква отново отправи призив към трите наши основни духовни институции – семейството, църквата и училището, да обединят усилията си и заедно да си съдействат за истинско духовно образование, за да могат да израснат децата в по-сигурна от духовна гледна точка среда, каза още доц. Нушев. Радва ни фактът, че все повече млади семейства със своите деца се обръщат към църквата и традициите, защото осъзнават духовната опора и подкрепа, която могат да получат чрез вярата.

Снимки: БГНЕС

Още от рубриката

93 години от атентата в „Св. Неделя“- най-кървавият терористичен акт в българската история

На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история – атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. Организатор е ултралявото крило в БКП, която след 1923 година е забранена с решение на съда. Нейните активисти продължават..

публикувано на 16.04.18 в 11:57

Томина неделя

В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на един от 12-те Христови ученици – апостол Тома, известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват..

публикувано на 15.04.18 в 08:00

25 години от откриването на безценните находки от древния архитектурен комплекс Оструша

Преди 25 години, на 13 април 1993 г., екипът на археолога Георги Китов разкрива централната камера на гробищно-култовия комплекс под могилата Оструша край град Шипка. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред..

публикувано на 13.04.18 в 08:10