Българските емигранти изпращат повече пари в страната, отколкото чуждестранните инвеститори

Снимка: dnevnik.bg

Официални данни за броя и местоположението на „новите” български емигранти няма. „Нови” в смисъл напуснали страната по време на демокрацията след 1989г. Смята се, че цифрата се движи между 1 и 1.5 млн. души, главно в Северна Америка и страните от Европейския съюз – Гърция, Испания, Германия, Великобритания, Италия. Така или иначе те са доста многобройни на фона на 7-милионното население на страната. Почти всички са икономически емигранти, т.е. хора, които са напуснали България, за да търсят по-добро заплащане на своя труд и по-добри условия за живот. Но не само за себе си, а и за останалите в страната роднини и близки. За тази цел те пращат в България немалко пари, които през миналата година достигнаха внушителната сума от 1.15 млрд. евро според предварителни данни на Българската народна банка (БНБ). За българските условия това са много пари, но всъщност излиза, че един емигрант изпраща за една година в страната около 1000 евро – доста скромна сума, която само потвърждава отдавна известния факт, че голяма част от българските икономически емигранти са хора с ниско образование и квалификация, заети с трудови дейности, които местното население не желае да упражнява по съображения за престиж и за ниво на заплащане. Има, разбира се, и българи на респектиращи позиции и високоплатена работа в чужбина, но на общия фон те са незначително малцинство.

Така или иначе, новата българска диаспора запазва връзката си със страната главно с помощта на финансова подкрепа за още по-бедните роднини в родината. И не само че изпраща редовно пари, но те и постоянно се увеличават. Миналата година са преведени 284 млн. евро повече, отколкото през 2016г., като сумите почти достигат нивото на трансферите от преди световната финансова и икономическа криза от 2007-2008г. На този фон се откроява една друга тенденция. Преките чуждестранни инвестиции в България напоследък намаляват и достигнаха едва 902 млн. евро през миналата година. Това е далеч под нивото на вложенията отпреди кризата, когато в България се вливаха годишно по 8-9 млрд. евро чуждестранни капитали. В крайна сметка в момента се оказва, че най-големите чуждестранни инвестиции идват от българската емиграция. От икономическа гледна точка това е и добре, но в известен смисъл и незадоволително. Просто защото тези инвестиции по принцип не са предназначени да се ползват като производителен капитал, а служат преди всичко за ежедневните нужди и текущите разходи на населението, т.е. за потребление. Тук обаче има и един нюанс. Един от основните фактори за добрия икономически ръст, отбелязан през миналата и тази година в страната, е именно потреблението. Т.е. парите на българските емигранти дърпат нагоре цялата икономика и много често дори те се използват от бенефициентите в страната за започването на дребен бизнес.

Изпращаните от чужбина парични средства не могат да заместят все по-рядко срещащите се чуждестранни инвестиции. Хубаво е обаче, че все пак някакви свежи пари идват в България. Те повдигат равнището на живот на повечето домакинства в страната, тъй като в около 50% от българските фамилии има икономически емигранти. Тук може би трябва да се добави обстоятелството, че БНБ наблюдава само компаниите за парични преводи и банковите трансфери. Парите в брой под формата на някакви вещи и апарати и по-малките преводи убягват от вниманието на статистиката. А те очевидно представляват значителни суми. Някои експерти дори смятат, че тяхната стойност е не по-малка от няколкостотин милиона евро годишно. Това само умножава положителното въздействие на емигрантските пари върху българската икономика и равнището на живот на българското население.



Още от рубриката
Българският енергиен холдинг (БЕХ) оглавява списъка на най-големите български фирми в класацията на COFACE

17 български фирми в Топ 500 в Централна и Източна Европа

България и българската икономика не са големи. Делът на българския БВП в общия БВП на обединена Европа е по-малко от 1%. Това не пречи обаче в страната заедно с повече от 300 000 малки и средни фирми да работят големи компании, съпоставими с..

публикувано на 25.09.18 в 11:10

Хлебният баланс на страната е осигурен

5,4 млн. тона пшеница или среден добив от 450кг. от декар е крайният резултат от жътвата за тази година. По данни на земеделското министерство това е със 150 кг. от декар по-малко от средния добив за 2017-та, когато реколтата у нас достигна исторически..

публикувано на 23.09.18 в 08:00

От „гьол” проектът за АЕЦ Белене се превърна в черна финансова дупка

Проектът за строителството в България на втора атомна електроцентрала датира от времето на комунизма и гони своята 40-годишнина. Но такава централа все още няма. Премиерът Бойко Борисов нарече строежа „гьол”, който обаче вече се превърна в черна..

публикувано на 19.09.18 в 09:41