93 години от атентата в „Св. Неделя“- най-кървавият терористичен акт в българската история

Снимка: БТА

На 16 април 1925 г. е извършен най-кървавият терористичен акт в нашата история – атентатът в катедралата „Св. Неделя“ в София. Организатор е ултралявото крило в БКП, която след 1923 година е забранена с решение на съда. Нейните активисти продължават да развиват нелегално дейност и по указания на Коминтерна отвръщат на забраната с насилие. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект. Така властта ще бъде обезглавена и в страната ще се създаде критична обстановка, от която може да се възползва комунистическата партия. 

Убити са над 150 души, ранените са повече от 500. По-късно от раните си умират още хора и броят на жертвите надхвърля 200. По случайност, всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания. Цар Борис III не е в църквата. Два дни по-рано е организиран атентат срещу него в прохода Арабаконак и в деня на атентата – 16 април 1925, Велики четвъртък, той присъства на погребенията на своите спътници. В този черен ден България губи много видни и достойни личности. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати, множество граждани, включително деца.

Снимка

СнимкаСред жертвите е Недялко Колушев. Той е един от изключително добре подготвените ни дипломати от началото на XX в., с възрожденски дух, посветил дейността си на националната кауза за обединение в пределите на държавата ни на всички населени с българи земи.

През 1903 година започва да се занимава с пътувания в Албания, интересува се от Албанския освободителен въпрос, през 1906 година е назначен като български представител в столицата на Черна Гора Цетине – обяснява д-р Илиана Илиева, автор на монографията „Албанският въпрос през погледа на българските дипломати (1908-1912)” и изследовател на дипломатическата дейност на д-р Недялко Колушев.

Той е възрожденец и духът му е възрожденски. Счита, че тази граница от около 400-450 километра между българския и албанския етнос е много важна, че никога с албанците не сме имали противоречия, че са добре настроени към българите и това може да се използва в интерес на българското национално дело. Пътува непрекъснато, поддържа връзка с техните „шефове”, както ги нарича в докладите си – видни албанци начело на клановете, образовани хора, които пътуват по Европа. Създал е връзки, които по мое мнение нито един друг дипломат не е успял да създаде в такава дълбочина, както Недялко Колушев – разказва д-р Илиана Илиева.

Желанието на д-р Колушев е да се използва енергията на албанското освободително движение в полза на нашите национални интереси в Македония. Постоянно работи за създаването на условия за активно сътрудничество между българи и албанци. България обаче остава в ролята на пасивен наблюдател на процесите в албанските земи. И по мнението на д-р Илиева тази пасивна и съзерцателна позиция на българските правителства е обусловена и водена от държавния ни интерес.

За жалост след 16 април 1925 г. личността на всеотдайния дипломат Недялко Колушев потъва в забрава. Монографията на д-р Илиана Илиева разкрива огромния му труд, на който се е посветил с възрожденски ентусиазъм. А работата му до ден днешен може да служи като пример за истински отдадена дипломатическа дейност.

Снимки: архив

Още от рубриката

Томина неделя

В първата неделя след Възкресение Христово почитаме паметта на един от 12-те Христови ученици – апостол Тома, известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват..

публикувано на 15.04.18 в 08:00

25 години от откриването на безценните находки от древния архитектурен комплекс Оструша

Преди 25 години, на 13 април 1993 г., екипът на археолога Георги Китов разкрива централната камера на гробищно-култовия комплекс под могилата Оструша край град Шипка. С размерите и плановото си решение подмогилното съоръжение се нарежда сред..

публикувано на 13.04.18 в 08:10

Празникът Възкресение ни връща вярата и надеждата за един по-добър свят

Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света..

публикувано на 08.04.18 в 08:00