Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Снимка: личен архив

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на акордеона). Пренесена в този край от българите, завърнали се от Южна Русия и Бесарабия, по-късно тя е заменена с акордеон. Дори в състава на типичната „добруджанска тройка“, наред с гъдулката и гайдата, неизменно присъства и акордеонът със своите големи технически и хармонични възможности. Сред талантливите изпълнители на този инструмент се откроява Стоян Дечев, признат за добруджанския виртуоз на акордеона.


Роден е в с. Гарван, Силистренско, където музикалната традиция се е поддържала от прочутия местен оркестър, събирал в многокатни хора жителите му по празници. Привлечен от звука на добруджанската гъдулка и акордеона, той извървява своя път към сцената, звукозаписните студия, концертните турнета у нас и по света. Стремежът му за нотно ограмотяване и усъвършенстване го отвежда в Плевен, при капелмайстора Кирил Кожухаров, при когото се обучава две години. След това завършва учителски институт в Сливен. Там се научава да свири на гъдулка – инструментът, с който се включва в Ансамбъл „Сливен“. През 1974 г. за първи път записва в БНР стилните си добруджански хора в аранжимент на Стефан Кънев, под съпровода на ОНМ на БНР. Преди дни Стоян Дечев закръгли своята 75-годишнина. Ето какво сподели за важните етапи от творческото си житие.




Баща ми е свирил на гъдулка, дядо ми – също. Бяха обущари, но свиреха за разтоварване. В нашето село всеки втори човек свири на нещо – повечето на гъдулка или хармоника. Аз избрах хармониката. По-късно в София си купих акордеон. След като завърших института в Сливен, учих в школата за диригенти на фолклорни състави в Пловдив при проф. Иван Спасов, проф. Василка Спасова, Христо Урумов. Явих се и в Музикалната академия – София, където взех изпита за преподавател по акордеон. Това е основната ми професия в живота. Непрекъснато обучавам фолклорни колективи. В момента имам групи в Тутракан за обработен и автентичен фолклор. Много съм благодарен на тях и на съдбата.


Моята дъщеря от 20 години е в САЩ. Най-напред живееше в Чикаго. Когато отидох там, занесох и акордеон, с който свирих. В този град имах ученици – българи, които живеят там и учат други науки, но заради мен си купиха акордеони. Проф. Стефан Стефанов – мой колега акордеонист, преподавател в Чикагския университет, имаше школи по акордеон там. Увеличихме ги и обучавахме ученици. Те ми казаха: “Господине, чакаме ви да се върнете и да продължим образованието си“. През 2016-а участвах в Световен балкански фестивал в Бруклин, където се представих много добре. Дадоха ми половин час да свиря, докато другите свиреха по 5 минути. Стремежът ми е да разпространявам добруджанския фолклор, да издирвам неща, които никой друг не ги е свирил.

Още от рубриката
Снимка: БГНЕС

Французи ще снимат документален филм за традицията Сурова

Френски телевизионен екип от Тулуза ще снима документален филм за народния празник Сурова (или Сурва) в пернишкото село Лесковец. Чуждестранните журналисти работят по европейски проект, свързан с маскарадната традиция. Те ще наблюдават..

публикувано на 13.01.19 в 08:30

Какво ни носи Ивановден – обичаи, обреди и вярвания

На 7 януари е денят на Йоан Кръстител, наричан също Йоан Предтеча – братовчед и предшественик на Исус Христос. Когато станал на 30 години, Йоан започнал да проповядва и да кръщава хората. Във водите на река Йордан дал свето кръщение и на Христос..

публикувано на 07.01.19 в 11:06
Снимка: БГНЕС

През януари в България излизат кукерите, за да изгонят злото

С настъпването на Новата година идва времето, когато българинът посреща най-много гости в дома си. Според стара традиция на имен ден се отива без предварителна покана, а в първия месец от годината своя имен ден празнуват много българи. Януари е и месецът,..

публикувано на 05.01.19 в 08:30