Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Снимка: личен архив

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на акордеона). Пренесена в този край от българите, завърнали се от Южна Русия и Бесарабия, по-късно тя е заменена с акордеон. Дори в състава на типичната „добруджанска тройка“, наред с гъдулката и гайдата, неизменно присъства и акордеонът със своите големи технически и хармонични възможности. Сред талантливите изпълнители на този инструмент се откроява Стоян Дечев, признат за добруджанския виртуоз на акордеона.


Роден е в с. Гарван, Силистренско, където музикалната традиция се е поддържала от прочутия местен оркестър, събирал в многокатни хора жителите му по празници. Привлечен от звука на добруджанската гъдулка и акордеона, той извървява своя път към сцената, звукозаписните студия, концертните турнета у нас и по света. Стремежът му за нотно ограмотяване и усъвършенстване го отвежда в Плевен, при капелмайстора Кирил Кожухаров, при когото се обучава две години. След това завършва учителски институт в Сливен. Там се научава да свири на гъдулка – инструментът, с който се включва в Ансамбъл „Сливен“. През 1974 г. за първи път записва в БНР стилните си добруджански хора в аранжимент на Стефан Кънев, под съпровода на ОНМ на БНР. Преди дни Стоян Дечев закръгли своята 75-годишнина. Ето какво сподели за важните етапи от творческото си житие.




Баща ми е свирил на гъдулка, дядо ми – също. Бяха обущари, но свиреха за разтоварване. В нашето село всеки втори човек свири на нещо – повечето на гъдулка или хармоника. Аз избрах хармониката. По-късно в София си купих акордеон. След като завърших института в Сливен, учих в школата за диригенти на фолклорни състави в Пловдив при проф. Иван Спасов, проф. Василка Спасова, Христо Урумов. Явих се и в Музикалната академия – София, където взех изпита за преподавател по акордеон. Това е основната ми професия в живота. Непрекъснато обучавам фолклорни колективи. В момента имам групи в Тутракан за обработен и автентичен фолклор. Много съм благодарен на тях и на съдбата.


Моята дъщеря от 20 години е в САЩ. Най-напред живееше в Чикаго. Когато отидох там, занесох и акордеон, с който свирих. В този град имах ученици – българи, които живеят там и учат други науки, но заради мен си купиха акордеони. Проф. Стефан Стефанов – мой колега акордеонист, преподавател в Чикагския университет, имаше школи по акордеон там. Увеличихме ги и обучавахме ученици. Те ми казаха: “Господине, чакаме ви да се върнете и да продължим образованието си“. През 2016-а участвах в Световен балкански фестивал в Бруклин, където се представих много добре. Дадоха ми половин час да свиря, докато другите свиреха по 5 минути. Стремежът ми е да разпространявам добруджанския фолклор, да издирвам неща, които никой друг не ги е свирил.

Още от рубриката

Павлина Горчева: Доволна съм, че каквото съм създала, се пее и слуша от хората

Съдбата е белязала Павлина Горчева с красив алтов глас, творческо вдъхновение и с мисията да продължава традицията на граовското пеене. Станала известна с песните от Граово (фолклорна подобласт на Шоплука, Средна Западна България), тя вплита свои..

публикувано на 15.05.18 в 09:15

Българчета зад граница превеждат на чужди езици мъдростта на народа ни

Фондация „Детето и фолклора” вече има зад гърба си няколко красиви книги с български пословици, поговорки и гатанки, преведени от българчета в чужбина на различни езици. В ход е подготовката на следващо – четвърто, издание. За децата, тяхното..

публикувано на 14.05.18 в 14:33

„Българска пролет в Милано“

Пролетен фолклорен празник, организиран от Българската асоциация за културен обмен в Милано, привлече вниманието на жителите и гостите на италианския град. Български народни танци от различни фолклорни области представиха самодейните танцьори от..

публикувано на 19.04.18 в 10:37