Стоян Дечев – пазител на самобитния добруджански фолклор

Снимка: личен архив

Акордеонистът Стоян Дечев е сред преданите последователи на чистия добруджански изпълнителски стил. За традиционния инструментариум на този край, наред с гъдулката, кавала, гайдата, е добре позната и хармониката (клавишно-мехов инструмент, подобен на акордеона). Пренесена в този край от българите, завърнали се от Южна Русия и Бесарабия, по-късно тя е заменена с акордеон. Дори в състава на типичната „добруджанска тройка“, наред с гъдулката и гайдата, неизменно присъства и акордеонът със своите големи технически и хармонични възможности. Сред талантливите изпълнители на този инструмент се откроява Стоян Дечев, признат за добруджанския виртуоз на акордеона.


Роден е в с. Гарван, Силистренско, където музикалната традиция се е поддържала от прочутия местен оркестър, събирал в многокатни хора жителите му по празници. Привлечен от звука на добруджанската гъдулка и акордеона, той извървява своя път към сцената, звукозаписните студия, концертните турнета у нас и по света. Стремежът му за нотно ограмотяване и усъвършенстване го отвежда в Плевен, при капелмайстора Кирил Кожухаров, при когото се обучава две години. След това завършва учителски институт в Сливен. Там се научава да свири на гъдулка – инструментът, с който се включва в Ансамбъл „Сливен“. През 1974 г. за първи път записва в БНР стилните си добруджански хора в аранжимент на Стефан Кънев, под съпровода на ОНМ на БНР. Преди дни Стоян Дечев закръгли своята 75-годишнина. Ето какво сподели за важните етапи от творческото си житие.




Баща ми е свирил на гъдулка, дядо ми – също. Бяха обущари, но свиреха за разтоварване. В нашето село всеки втори човек свири на нещо – повечето на гъдулка или хармоника. Аз избрах хармониката. По-късно в София си купих акордеон. След като завърших института в Сливен, учих в школата за диригенти на фолклорни състави в Пловдив при проф. Иван Спасов, проф. Василка Спасова, Христо Урумов. Явих се и в Музикалната академия – София, където взех изпита за преподавател по акордеон. Това е основната ми професия в живота. Непрекъснато обучавам фолклорни колективи. В момента имам групи в Тутракан за обработен и автентичен фолклор. Много съм благодарен на тях и на съдбата.


Моята дъщеря от 20 години е в САЩ. Най-напред живееше в Чикаго. Когато отидох там, занесох и акордеон, с който свирих. В този град имах ученици – българи, които живеят там и учат други науки, но заради мен си купиха акордеони. Проф. Стефан Стефанов – мой колега акордеонист, преподавател в Чикагския университет, имаше школи по акордеон там. Увеличихме ги и обучавахме ученици. Те ми казаха: “Господине, чакаме ви да се върнете и да продължим образованието си“. През 2016-а участвах в Световен балкански фестивал в Бруклин, където се представих много добре. Дадоха ми половин час да свиря, докато другите свиреха по 5 минути. Стремежът ми е да разпространявам добруджанския фолклор, да издирвам неща, които никой друг не ги е свирил.

Още от рубриката

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Срещи с българския фолклор в Попово

Попово е домакин на II н ационална фолклорна среща "Автентичност и съвремие" , организирана от сдружение "Цветница". В миналогодишното издание се включиха повече от 700 изпълнители на хубавата народна песен, а сега се очакват дори повече участници, като..

публикувано на 29.09.18 в 08:00

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с...

публикувано на 24.09.18 в 08:35