След продължително отсъствие от дневния ред на българските политици, болезненият въпрос за финансирането на вероизповеданията в България е отново актуален. Парламентарната група на ГЕРБ внесе в парламента, съвместно с политическите си опоненти БСП и ДПС, законопроект за вероизповеданията. Проектът регламентира държавна субсидия за вероизповеданията и религиозните училища по начин, който според вносителите ще ”предотврати намеса на чужди държави, институции и лица в делата и дейността на вероизповеданията”.

Но от ВМРО, която е коалиционният партньор на ГЕРБ, изразиха недоумение защо управляващата сила е прибързала да внесе проект, който бил изготвен според предпочитанията на ДПС. По тази причина ВМРО обяви за обществено обсъждане собствен алтернативен проект, допускащ богослужебна дейност да се извършва само от лица, които са завършили образованието си в България или имат чуждестранна диплома, призната по специален ред, установен от националните власти. Такива текстове в проекта на ГЕРБ, ДПС и БСП липсват и именно затова от ВМРО твърдят, че той е на ДПС. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който е също съпредседател на коалицията „Обединени патриоти“ и вицепремиер по обществен ред и сигурност, проведе необичайна за политическите стереотипи в страната среща с председателката на БСП Корнелия Нинова, на която да лобира за алтернативния проект. В духа на обичайните политически конфронтации лидерът на партия Атака и съпредседател на „Обединени патриоти “ Волен Сидеров обяви срещата Каракачанов-Нинова за нелегитимна, защото не била съгласувана с него. Конфликтът сред „Обединени патриоти “ сигурно ще ескалира, тъй като и третият съпредседател на коалицията – Валери Симеонов, също ще обсъжда въпроса със социалистката Нинова.

Досега тревогите от радикализация в различни групи и от опитите за промяна на традиционното поведение в някои от религиозните общности на България не са довели до адекватна законодателна реакция. Появата на нетипични за традиционните религиозни общности в България прояви се дължат на влияние отвън. Знае се, че това влияние е внасяно чрез пряко финансиране или обучение на имами в арабски страни, но срещу това засега има само идейно неодобрение. През март 2016 г. Радио България коментира този проблем под заглавие „Борбата с радикализацията – все така в сферата на пожеланията“. Начинът, по който тази тема се актуализира сега чрез опитите за по-ясно регламентиране на финансирането на религиозните общности, показва необичайно широка за България политическа ангажираност. Но същинският въпрос не е доколко е широка политическата ангажираност с проблема, а ще доведе ли тя и кога до реално трансформиране на добрите намерения в конкретни законодателни решения и последващи действия.