Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българското Възраждане – от иконата до светския портрет

БНР Новини
3
Зограф Дамаскин от Елена – Свети Лука представя иконата на Света Богородица и Николай Павлович – Портрет на момиче

Боговдъхновената ръка на незнайния майстор, изографисал през 1259 г. Боянската църква, така пресъздала лицата на светците, сякаш светлината им огряла и свършека на средновековната тъма. И ако България не била рухнала под отоманските орди, вероятно днес щеше да се гордее, че през XIII век от стенописите в една нейна църквичка се е зародил Европейският Ренесанс.

Зограф Дамаскин от Елена – Богородица с Младенеца










Александър Зограф от Ямбол – Свети Спиридон с житие

Епохата на Българското Възраждане съчетава две основни исторически тенденции: духовния подем в духа на Европейския Ренесанс, заедно с икономическото и обществено-политическото развитие на българската нация, надигаща глава под властта на Османската империя. Българското Възраждане, разказано в платната на иконописците и светските художници, озарява днес залите на Националната галерия в София. Макар и закъсняло – заради османското владичество – със столетия, неговото изкуство въплъщава пробудения дух на българския народ в борбата му за национална независимост и духовно възвисяване през XVIII и XIX век.

Станислав Доспевски – Глава на Христос










Захари Зограф – Портрет на девойка



Не бива да страдаме, че сме закъснели, защото имаме прекрасно Възраждане, което е близо до нас и така можем по-добре да го разбираме – казва кураторът на изложбата Доротея Соколова. – Тази епоха е толкова изящна и естетична – от калдъръмите, стрехите, къщите и техните богати интериори, дрехите, през хората, до изкуството и църквите. Въобще, да можеш да се възродиш, да се вдигнеш във всички посоки, това е достойно за уважение. Затова и трябва да ценим и обичаме този период – с така характерната негова наивност, придаваща му особен цвят и аромат.

Христо Станчев – Дамски портрет












Христо Цокев – Успение на Света Богородица

В средата на XVIII век в Света гора започват да се подготвят първооснователите на иконописните семейни школи в Трявна, Банско, Самоков. Веднъж усвоили “занаята”, те ще предават знания и опит на собствените си наследници и ученици и заедно ще зографисват църкви и манастири. Градежът на нови храмове и възстановяването на стари също ще спомогне да се разрасне гилдията на живописците. Така иконописта ще се превърне в преуспяващ занаят и зографите ще създадат шедьоври.

Станислав Доспевски – Богородица Чадозастъпница, Захари Зограф – Свети Трифон и Петър Димитров – Богородица с Младенеца
В изложбата показваме почти всички важни зографи: тревненците Йоаникий папа Витанов, папа Витан
-младият, защото има и едно по-старо тяхно поколение, Симеон Цонюв, няколко ранни представители на школата от XVIII век с характерния за тях примитив и обобщени форми – разказва Доротея Соколова.

СнимкаЙоаникий папа Витанов – Архангелски събор











Папа Витан от Трявна – Богородица с Младенеца

След това идват големите самоковци Христо Димитров и неговите синове Димитър Зограф и Захари Зограф (най-изтъкнатият реформатор). Последният представител на школата пък е Станислав Доспевски – синът на Димитър Зограф. Той завършва академия в Санкт Петербург и така успява да осъществи стремежа на няколко поколения зографи. В изложбата са представени също така забележителните иконописци от град Елена.

Захари Зограф и Станислав Доспевски – Портрети на Християния Зографска
От Тревненската школа също ще излязат и някои от ранните светски художници с академично образование в европейски академии, благодарение на щедрите спомоществования на заможни българи. Сред тях е Иван Димитров, стипендиант на Ecole des beaux-arts в Париж.

Станислав Доспевски – Портрет на Домника Ламбрева и Иван Димитров – Детски портрет
Най-рано заминават Станислав Доспевски – в Санкт Петербург, и Николай Павлович – във Виена и Мюнхен, и се завръщат в средата на
XIX век. – разказва още кураторката на изложбата. – Те рисуват най-напред портрети на големи личности от епохата, а след това и своите роднини. Димитър Добрович пък учи в Рим, където твори изцяло в западен стил. А Христо Цокев се обучава в Москва при передвижниците (руска реалистична школа, която организира пътуващи изложби). В изложбата съм включила и Константин Величков – голяма личност с основен принос за създаването на Художествената ни академия. Той учи живопис във Флоренция и известно време се издържа само с рисуване. Освен това е автор на “Писма от Рим” – първия труд по обща история на изкуството у нас.

Димитър Добрович – Портрет на Евгени Булгарис и Христо Цокев – Портрет на Марийка Видинлиева
Светските художници ни завещават богата галерия с портретите на бележити личности, включително на националния ни герой Васил Левски. Те пресъздават исторически сюжети, но също така рисуват икони, съчетавайки традицията на бащините умения с принципите на европейската живопис.

Снимки: Диана Цанкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Албанският писател Григор Бануши се среща с българската публика

Албанският писател Григор Бануши пристига в България за премиерата на новия си роман "Недовършена симфония" (изд. Изида). Преводът на български език направен от преводача Екатерина Търпоманова, преподавател в Софийкия университет, а допреди години и..

публикувано на 16.04.24 в 16:14

Старинни български килими в галерията на Българския културен институт в Париж

За първи път след повече от век в Галерията на Българския културен институт в Париж ще бъдат представени автентични български килими от XIX и XX век, съобщиха от институцията. Бутиковата изложба “История в цветове. 350 години българско килимарство”..

публикувано на 14.04.24 в 12:25

Българският вируоз Марио Хосен солист ще изпълни импровизации за цигулка в Скопие

Концерт на свещи ще има на 12 април македонският камерен оркестър Профундис със световноизвестния български цигулар Марио Хосен, под диригентството на Гюргица Дашич. Концертът във Филхармонията на Северна Македония се прави със съдействието на Българския..

публикувано на 12.04.24 в 15:37