Настъпи денят на данъчната свобода на българите

Снимка: архив

От 13 май българите имат вече данъчна свобода, т.е. вече работят за себе си, а не за да плащат данъци и такси на държавата, общините, общественото осигуряване и здравеопазването. Това са изчислили в Института за пазарна икономика (ИПИ), които уточняват, че българите тази година са работили за държавната хазна цели 132 дни.

В България всъщност преките и непреки данъци, които плащат хората и фирмите, са едни от най-ниските в Европа. Така например данъкът върху доходите е с една обща ставка от 10%, независимо колко получаваш. Този данък от 10% се прилага и по отношение на корпоративните печалби. Той има доста противници, които смятат, че не е обоснован и би трябвало по-високите доходи да се облагат с по-високи данъци. Засега обаче, властите успяват да запазят това ниско ниво за всички и най-доволна от това изглежда данъчната администрация, за която е най-лесно да работи с единна ставка. Непреките данъци, основно Данъкът върху добавената стойност (ДДС), също не са от най-високите в Европа. ДДС се начислява при всички търговски сделки в размер от 20%. Освободени от този данък или с преференциални ставки стоки и услуги няма, с изключение на туризма. От тази унификация също е доволна най-вече данъчната администрация, защото това не й създава допълнителни затруднения. Досега без успех останаха призивите на леви активисти и социално-ориентирани експерти, които настояваха за диференцирани или даже нулеви ставки на ДДС за лекарства, книги, вестници, хляб и още много други стоки и услуги, смятани за жизненоважни.

Умерените данъци в България позволяват и относително ниска намеса на държавата в преразпределението на брутния вътрешен продукт (БВП). В момента държавата се разпорежда с около 37% от този продукт, оставяйки на фирмите повече средства, които те да използват по свое усмотрение и на своя отговорност. А тези пари не са малко. ИПИ твърди, че всеки ден в страната се изработват 145 млн. евро.

Това относително дистанциране на държавата от доходите на фирмите и гражданите, обаче, е нож с две остриета. Че на данъкоплатците не им прибират всички доходи, е добрата новина. Но тази слаба намеса на държавата не пълни държавните каси достатъчно, за да се финансират държавните разходи, а това е обратната страна на медала. Всички се оплакват, че няма пари за финансирането на изключително важни публични дейности като здравеопазване, образование, социална подпомагане, пенсии, отбрана и сигурност и т.н. Но това няма как да се промени без вдигане на данъците и делът от тях за държавата. Което от своя страна ще намали доходите на бизнеса и гражданите. Омагьосан кръг, от който засега изход не се вижда. А и, да признаем, не се търси особено активно и настоятелно с изключение на лявата опозиция. Тук е мястото да напомним, че всъщност идеята и въвеждането на единния плосък данък от 10% принадлежат именно на левицата в лицето на Българската социалистическа партия. Днес тя е на друго мнение, но няма възможност да промени нещата от позициите си на опозиционна сила в парламента.

Едно наскоро проведено социологическо изследване от агенция „Тренд” само потвърждава, че българите отчетливо изискват сериозна роля на държавата в живота си, но въпреки това не са склонни срещу това да се повишават данъците. 60% са посочили, че държавата трябва да намали данъците, макар и да остават по-малко пари за социални помощи и услуги. Само 25% от анкетираните са настояли, че държавата трябва да повиши данъците, за да дава повече пари за социални помощи и услуги. Според 37% държавната намеса вреди на икономиката, докато за 44% – я подпомага. 

Засега основен приоритет на правителството си остава финансовата стабилност и резки движения в тази област не се предвиждат и не се очакват. Статуквото си остава и то като че ли се приема като даденост от повечето българи, които вече са данъчно свободни за тази година.